Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Вече ни е трудно да попълним числения състав на легионите — продължи той, — и то по една много проста причина — нямаме нужните хора за целта. Намаляването броя на римските граждани и на хората с латински права върви с главозамайваща скорост, но още по-тежко е положението при италийските ни съюзници. Дори да свикаме под знамената всички годни да носят оръжие на юг от Арн, пак няма да съберем нужните легиони за продължаване военните действия през тази година. По всичко личи, че африканската армия, включваща в състава си шест легиона, ще се завърне в Италия начело с Квинт Цецилий Метел и ще бъде използвана от моя дълбоко уважаван колега Луций Касий за похода му срещу германите в Трансалпийска Галия. Македонските легиони са също добре екипирани, войниците вече са получили статут на ветерани и вярвам, че ще продължат да се сражават, както знаят, под командването на Марк Минуций и неговия по-млад брат.

Марий се спря, за да си поеме дъх; дори и сега никой от сенаторите не посмя да се обади.

— Но съществува проблемът как да се сформира нова африканска армия. Квинт Цецилий Метел разполагаше с шест боеспособни легиона под свое командване; предполагам, че ако се наложи, бих могъл да съкратя броя им на четири. Работата е там, че Рим няма откъде да ми намери тези четири легиона! В момента Рим не разполага с един-единствен легион в резерв! За да освежа паметта ви, ще ви прочета пълния списък на хората, които трябва да включва една армия, състояща се от четири легиона.

На Гай Марий дори не му се наложи да се консултира с бележките си — само по памет можеше да цитира с най-голяма точност нужните цифри, без да слиза от подиума, поставен специално пред куриатния му стол от слонова кост.

— За да бъде в пълна боеспособност, един легион трябва да включва 5120 пехотинци, 1280 души свободни, спомагателни, невъоръжени части и още 1000 роби. Освен това нужна е конница — 2000 души въоръжена конница и още 2000 спомагателни части, общо свободни и роби, които да я поддържат. Следователно съм изправен пред задачата да намеря 20 480 пехотинци, 5120 свободни и 4000 роби, които да попълнят състава на спомагателните части, 2000 конници и още 2000 души за спомагателните части, прикрепени към конницата.

Очите на Марий зашариха по лицата на сенаторите.

— Да се набират хора за спомагателните отряди никога не е представлявало трудност, няма да представлява и сега. За тях не съществуват никакви имуществени разграничения и дори един невъоръжен легионер да бъде беден като последния изполичар, той пак ще отиде на война. С конницата също няма да имаме кой знае какви грижи, тъй като отдавна и Рим, и Италия са престанали да учат младежите си на изкуството да воюват на кон — както винаги ще прибегнем до услугите на македони, траки, лигури или дори, ако трябва, на гали от териториите на север от Алпите, които ще доведат със себе си не само конете, но и нужните им помагачи.

Марий отново се спря, този път за по-дълго, тъй като искаше да види реакцията по лицата на определени хора: Скавър, неуспелия кандидат за консул Катул Цезар, Метел Далматик Понтифекс Максимус, Гай Мемий, Луций Калпурний Пизон Цезонин, Сципион Назика, Гней Домиций Ахенобарб. От това, как щяха да възприемат думите му, зависеше съгласието или несъгласието на всички останали.

— Земята ни не е щедра в своите блага, уважаеми назначени отци. Когато навремето изгонихме своите царе, отхвърлихме освен властта им и самата идея, че държавата трябва да плаща на войската. По тази причина ограничихме военната служба само за онези, които владееха достатъчно собственост, за да могат сами да си осигурят оръжие, доспехи и всичко друго, необходимо на войника, и тези ограничения важат и до днес за всички — римляни, латини, италийци. Онзи, който притежава собственост, ще я защищава. За него не е без значение дали държавата ще оцелее и дали собствеността му ще бъде отнета. Напротив, ще се бие с цяло сърце, за да брани и едното, и другото. Именно по тази причина ни беше толкова трудно да възприемем идеята за създаване на една отвъдморска империя и ни трябваше толкова време да се съгласим с организирането на нашите провинции.

Но след смъртта на Персей опитите ни да дадем на Македония самоуправления се провалиха напълно, защото през цялата си история македоните не бяха познали друг начин на управление от едноличната царска власт. И за това трябваше да нахлуем в Македония и да я превърнем в наша провинция, тъй като Рим не можеше да си позволи да остави западния й бряг на произвола, превръщайки го в лесна плячка на всякакви варварски племена. Разгромът на Картаген пък ни принуди да поемем управлението на неговите владения в Испания от страх те да не станат изведнъж притежание на друг. Оставихме огромната част от владенията на победените в ръцете на нумидийските царе, а за себе си запазихме само малката територия около самия Картаген — за да се застраховаме срещу евентуалното му възраждане… но вижте какво стана с Нумидия, и то само заради собствената ни щедрост! Сега се виждаме принудени да водим нова война в Африка, за да опазим собствените си скромни владения там и да смажем експанзионистичната политика на един-единствен човек — Югурта. Какво излиза, назначени отци, един-единствен човек да насочи интересите си срещу нас и ни е трудно да го спрем! На смъртното си легло цар Атал ни завеща Азия, а ние все още нямаме волята да поемем управническите отговорности там! Гней Домиций Ахенобарб разчисти целия бряг на Галий между Лигурия и Близка Испания, така че да имаме безопасен, наш коридор между Италия и Испания, по който да прехвърляме войските си, но това ни принуди да създадем още една провинция.