Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Тук на Метробий му стана весело и тихичко се закикоти.

— Добре го казах! — зарадва се на свой ред Сула и прихна да се смее. — Ох, само да ги беше видял всички тези кухоглави тъпаци! Наричат се висшето общество на Рим, а всъщност си прекарват времето да се тъпчат с римските лайна… — наложи му се да замълчи, защото от смях му беше секнал дъхът. — Не бих да могъл да изтрая и един-единствен ден с тях. Един-единствен час.

Отново се умълча, сетне продължи:

— Пиян съм. Всичко е заради тези ужасни Сатурналии.

— Ужасни Сатурналии?

— Скучни, досадни… ужасни… какво значение има? Просто ги прекарах сред друга част от висшите слоеве в римското общество, Метробий, където нещата доста се различават от простотиите на Крас Оратор, но пак си остават убийствено скучни. Скучни, скучни, скучни! — вдигна рамене в погнуса Сула. — Но нищо, догодина отивам в Нумидия, където ще имам много задачи. Само дето не мога повече да чакам! Рим без теб… без старите ми приятели… е просто нещо непоносимо — чак потръпна при тези си думи той. — Пиян съм Метробий. Не би трябвало да съм тук. Но да знаеш колко ми е приятно, че те виждам отново!

— Знам само колко ми е приятно да те видя — на свой ред заяви Метробий.

— Но гласът ти мутира — изненада се Сула.

— И бих казал, че малко късно. Вече съм на седемнайсет, Луций Корнелий. За щастие съм дребничък за възрастта си, а Сцилакс ме е научил как да си правя гласа по-тънък. Но напоследък започвам да забравям. Все по-трудно ми е да го контролирам. Скоро ще започна да се бръсна.

— Седемнайсет!

Метробий се изхлузи от скута на Сула и застана срещу него. Изгледа го тъжно и му подаде ръка.

— Хайде! Можеш да останеш още малко при мен. Ще успееш да се върнеш вкъщи, преди да се е зазорило.

Сула също се надигна, макар и трудно.

— Ще остана — съгласи се той. — Но за последно. Повече никога няма да се видим.

— Знам — рече Метробий. Пое ръката на гостенина си и я положи върху рамото си. — Догодина ще бъдеш в Нумидия и ще бъдеш щастлив.

Година четвърта (107 г. пр.Хр.)

В консулството на Луций Касий Лонгин и Гай Марий (I)

Никога един консул не е зависел толкова много от своята длъжност, колкото Гай Марий след първото му избиране. Беше подходил към встъпването си в длъжност на Нова година, уверен, че след прекараната безсънна нощ в храма всички знамения са в негова полза и че белият бик, който щеше да принесе в жертва на боговете, се е наситил с упойващия фураж. Със своята тържествена и надменна осанка Марий изглеждаше самото въплъщение на римския консул — внушителен на ръст, внушителен на вид, смазващ всички около себе си с излъчваното достойнство. За разлика от него първият консул, Луций Касий Лонгин, беше нисък и набит, губеше се в тогата си и по нищо не можеше да съперничи на колегата си, който по правило трябваше да стои в сянката му.

А днес най-сетне бе денят, когато Луций Корнелий Сула можеше да се загърне в сенаторската туника с широката пурпурна ивица на дясното рамо и да придружи своя консул Марий в качеството си на квестор.

Макар че не той щеше да получи фасциите за месец януари — сноповете, навързани с морави ленти, по традиция се полагаха най-напред на първия консул, в случая Касий, който щеше да ги предаде на колегата си при февруарските календи, — Марий не се поколеба да свика Сената още на другия ден.

— В този миг — обърна се той към насъбралите се сенатори, малцина от които си бяха позволили лукса да отсъстват, защото на човек като него не можеше да се има доверие — Рим е принуден да води войни на поне три различни фронта, ако изключим Испания. Трябват ни войници да се сражават срещу Югурта, срещу скордиските в Македония, срещу германите в Галия. Но за петнадесетте години, изминали от смъртта на Гай Гракх, ние с лека ръка пропиляхме живота на шестдесет хиляди римски воини, загинали по различните бойни полета. Хиляди други са негодни за по-нататъшна служба. Нека повторя, уважаеми назначени отци — за петнадесет години шестдесет хиляди загинали. Та за този период не се е сменило и едно цяло поколение.

Сенатът посрещна думите му с гробно мълчание; сред седящите срещу Марий беше и Марк Юний Силан, по чиято вина преди по-малко от две години бяха загинали около една трета от войниците, споменати току-що, и който все още се защищаваше от обвиненията в държавна измяна. Досега никой не беше посмял да назове пред Сената истинския брой на загиналите, но сега, ако някой изпитваше недоверие към казаното от Марий, то беше, защото и неговите сметки звучаха леко занижени. И все пак споменатата цифра беше толкова ужасяваща, че дори и провинциалният латински на Марий сякаш упойваше сенаторите и ги лишаваше от способността да говорят.