Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Хайде да се махаме! — каза на символичното си обкръжение Марий, и се изниза от сградата, последван от квестора Сула и народния трибун Тит Манлий Манцин.

Още при първите знаци за назряващата буря, Форумът се беше изпълнил с народ, но в действителност Кладенецът на Комициите беше претъпкан с Мариеви поддръжници още от по-рано. Всички чакаха консула Марий и народния трибун Манцин да излязат от Курията и да притичат до рострата, която се намираше от другата страна на Кладенеца; квесторът Сула, родом патриций, трябваше да остане на стъпалата пред Сената и оттам да наблюдава какво ще се случи.

— Слушайте всички! — проехтя гласът на Манцин. — Свиквам плебейското събрание! Обявявам началото на конциото , на предварителните обсъждания!

Гай Марий се качи на ораторската трибуна точно пред рострата и се обърна по такъв начин, че едновременно да гледа към комициите и към отвореното пространство на Форума; онези, които трябваше да го слушат от стъпалата на Курията, трябваше да гледат гърба му, а когато повечето сенатори — с изключение на малцината патриции — си запробиваха път през трибуните на Кладенеца към мястото, откъдето можеха да наблюдават лицето на Марий и съответно да го предизвикват и освиркват, на пътя им изведнъж застана плътна верига от телата на Мариевите клиенти и най-ревностни поддръжници, които всячески се мъчеха да попречат на сенаторите да излязат отпред. Дочуха се ругатни, заиграха юмруци, разнесоха се заплахи, но така или иначе Мариевите хора удържаха позицията си. Само деветте останали народни трибуни бяха допуснати до рострата, където застанаха зад Марий със сурови лица, но вътрешно се питаха дали е възможно точно в този миг да наложат вето и същевременно да останат живи.

— Народе на Рим, обвиняват ме, че не мога да сторя нищо, за да спася града ни от унищожение! — крещеше той на тълпата. — Защото сега Рим повече от всичко друго се нуждае от войници! От всички страни сме обградени от врагове, но въпреки това благородните отци от Сената както обикновено повече ги е грижа да опазят своето наследено от предците им право да управляват, отколкото да осигурят живот и бъдеще за Рим! Именно те, народе на Рим, изстискаха докрай кръвта на римляни, латини и италийци чрез своята безсъвестна, експлоатация на онези пет обществени класи, които открай време са представлявали римската армия! Защото мога с чиста съвест да ви заявя, че всички тези мъже, които трябваше да представляват петте класи, вече ги няма! Някои загинаха по бойните полета заради алчността, арогантността и отчайващото безразсъдство на не един и двама консули, други оцеляха, но се върнаха по домовете си болни и осакатени и повече не стават за войници, всички останали и до ден-днешен са в легионите, без никаква надежда да ги напуснат!

Но съществува и друг, неизползван досега източник на военна сила, при това на войници, които изгарят от готовност и желание да служат на Рим! Имам предвид пролетариите, онези римски граждани или жители на Италия, които са твърде бедни, за да имат право на глас в центуриите, за да владеят земя или да се занимават с търговия, твърде бедни, за да си позволят пълно бойно снаряжение! Но крайно време е, народе на Рим, тези хиляди мъже да бъдат призовани за нещо велико, и то в името на Рим, вместо да продължават да се блъскат на опашки за евтино зърно, да се стичат на тълпи в Цирка, когато има зрелища, и да създават синове и дъщери, които не могат да изхранят! Това, че те не могат да си позволят да притежават дори един роб, не ни дава право да ги считаме за недостойни! Убеден съм, че никой от тях не обича Рим по-малко от който и да било по-заможен гражданин! В действителност вярвам, че тяхната любов и преданост към Рим са много по-искрени и лишени от задна мисъл, отколкото привидната преданост и любовта по сметка, с която са обвързани със своята родина повечето от достопочтените членове на Сената!

Ораторът негодуващо скочи на крака и разпери ръце, сякаш да прегърне цял Рим.

— Ето ме тук, заедно с колегията на народните трибуни зад себе си, за да поискам от теб, народе, онези пълномощия, които Сенатът отказа да ми даде! Искам правото да прибягна до военния потенциал на пролетариите! Искам да превърна пролетариите, които толкова време сме считали за непотребни, в истински войници, които смело да се сражават в римските легиони! Искам да им предложа достойна и почтена работа — нещо повече от обикновените занаяти, с които при малко повече шанс биха могли да се захванат; да предложа бъдеще за тях, както и за семействата им, да им дам възможност сами да си извоюват почести и престиж и със собствени сили да си запробиват път напред! Искам да им дам шанс да се почувстват хора с достойнство и собствена цена, да дадат своя дял за по-нататъшното въздигане на Великия Рим!