Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Марий млъкна; множеството пред него не смееше да продума — всички смаяно наблюдаваха суровото му лице, облещените му очи, решително вдигнатата брадичка и гордо изпъчените му гърди.

— Назначените отци в Сената отказват да признаят на тези хиляди люде правото да опитат нещо по-добро! Отказват и на мен правото да се възползвам от техните услуги, от тяхната преданост, от тяхната любов към Рим! И защо? Защото обичат Рим повече, отколкото аз? Не! Защото обичат себе си и своята класа повече от Рим или от каквото и да било друго! И затова дойдох тук пред теб, народе, за да поискам да ми дадеш — на мен и на Рим — това, което Сенатът ми отказва! Дай ми капите цензи , народе на Рим! Дай ми най-скромните, най-невзрачните! Дай ми възможност да ги превърна в граждани, с които Рим би се гордял, в граждани, които ще бъдат екипирани, обучавани и заплащани от държавата, за да служат на същата тази държава с цялата си душа! Ще ми дадеш ли каквото искам? Ще дадеш ли на Рим онова, от което се нуждае?

При тези му заключителни слова насъбралите се хора изведнъж се размърдаха, започнаха да викат, да го поздравяват, да тропат с крака, щастливи, че изведнъж им се дава възможност с един замах да сринат една хилядолетна традиция. Деветте народни трибуни се спогледаха и без да си кажат нито дума, решиха, че няма да наложат вето, и на деветте им беше скъп животът.

— Гай Марий — започна своята реч пред Сената Марк Емилий Скавър, след като лекс Манлия беше приета, за да упълномощи действащите консули да набират доброволци сред капите цензи — е един хищен, кръвожаден звяр, който вече от доста време вилнее на свобода из Рим! Гай Марий е коварен паразит, загнездил се в тялото на Сената! Гай Марий е единственият, но затова пък красноречив пример защо, назначени отци, трябва да затворим веднъж завинаги своите редици за Новите хора, без да ги допускаме да седнат дори в дъното на тази зала, уважавана от десетки поколения римляни! Какво, питам ви аз, знае един Гай Марий за природата на Рим, за безсмъртните идеали, които съпровождат традициите в управлението му?

Аз съм принцепс сенатус и през всичките години, прекарани от мен като член на тази институция, която искрено обичам, защото именно тя въплъщава духа на Рим, такъв какъвто е, никога не съм се срещал с друг толкова коварен, толкова опасен човек, колкото този пладнешки разбойник Гай Марий! Само за три месеца той на два пъти отне от Сената неговите свещени прерогативи и ги смачка по най-унизителен начин пред набързо и нескопосано издигнатия олтар на народа! Първо, той има наглостта да анулира нашия сенатски декрет, с който се удължаваха пълномощията на Квинт Цецилий Метел като главнокомандващ в Африка, а сега, за да задоволи своите болни амбиции, се възползва от непросветеността на народа, за да се сдобие с едно новоизмислено право да набира войници по начин, който е неестествен, неоправдан от никаква логика, даващ простор на личната му безотговорност, и следователно напълно неприемлив!

От години не бяха присъствали толкова хора на заседание; от тристате живи сенатори в Курията бяха дошли повече от двеста и осемдесет, буквално измъкнати от домовете им — някои дори от болничните им легла — от Скавър и сподвижниците му. Бяха насядали по трите реда трибуни, опасващи Курия Хостилия, върху малките си сгъваеми столчета и напомняха огромно ято снежнобели кокошки, които са се наредили една до друга да мътят в гнездата си — ако не бяха пурпурните ръбове на консуларните и преторните сенатори, нищо чудно човек да си загубеше зрението от толкова ослепително бяло. Десетимата народни трибуни седяха важно на дървената пейка в средата на залата, от едната им страна, изолирани от останалите си колеги, се разполагаха върху издигнатите върху специални подиуми столове от изящно резбована слонова кост магистратите, притежаващи империум — двамата куриатни едили, шестимата прегори и двамата консули, а от другата се отваряше внушителната двукрила, бронзова врата, която водеше навън.

На един от тези подиуми седеше и самият Гай Марий, малко зад първия консул Касий, държан настрана от останалите, което олицетворяваше изобщо положението му в Сената — сам срещу всички. Марий изглеждаше спокоен, доволен почти като някоя котка, и слушаше Скавър, без да се гневи, нито дори да се възмущава от думите му. Той си беше свършил работата. Беше получил, каквото иска, и можеше да си позволи да се държи великодушно с противниците си.