Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Добре, време е да се залавяме за работа — прескочи набързо всички условности Марий. Той винаги щеше да си остане човекът, роден да действа, човекът, който от двадесет години беше чакал подходящия момент да въведе в римската армия онези промени, които щяха да я направят онова, което трябваше да бъде. — Ще си разделим задачите. Авъл Манлий, теб те натоварвам с издирването на най-хубавите мулета в Рим, както и с изнамирането на подходящи каруци за тях и още по-подходящи хора, които да се грижат и за едните, и за другите. Няма да пропуснеш нищо, нали — от храната до обсадната техника, всичко е в твои ръце. Двамата ми шуреи, Юлий Цезарите, ще дойдат тук може би след ден-два и ще ти помагат. Искам да си готов да отплаваш за Африка в края на март. Можеш да поискаш всякаква помощ, която сметнеш за необходима, но моят съвет е отсега да започнеш с набирането на спомагателните части, за да вземеш от най-хубавото, докато има и докато върви евтино. Така едновременно ще спестиш пари и ще имаш време да ги обучиш.

Младият Серторий не откъсваше поглед от Марий, явно поразен от обаятелната му личност, докато Сула от своя страна не сваляше очите си от него — считайки го за не по-малко обаятелен, особено след като с Марий вече беше свикнал. Не че Серторий беше сексуално привлекателен — ни най-малко. Но излъчваше някаква сила, която човек се учудваше да открие у толкова младо момче като него. По всичко изглеждаше, че когато стане по-зрял, физическата му сила не би имала равна на себе си. Може би това бе причина Сула да прояви такъв интерес към него — Квинт Серторий беше висок, но заради здравата си мускулатура изглеждаше набит; главата му беше четвъртита, вратът му — дебел, а очите му представляваха нещо забележително — светлокафяви, скрити дълбоко в орбитите, приковаващи погледа върху себе си.

— Аз самият имам намерение да отплавам в края на април начело на първите легиони — продължи Марий, обръщайки се към Сула. — На теб, Луций Корнелий, оставям да организираш останалите и да ми намериш свястна конница. Ако успееш да се справиш до края на квинктилис, ще бъда много доволен.

След което се обърна към младия Серторий:

— А колкото до теб, Квинт Серторий, така ще те засиля да работиш, че чак ще заподскачаш, тъй да знаеш! Не трябва да позволявам да се говори, че взимам на служба роднини, за да бездействат.

Момчето се усмихна замислено.

— Нямам нищо против да скачам, Гай Марий.

Пролетариите се надпреварваха кой по-напред да влезе в списъка на легионерите. Досега Рим никога не беше виждал нещо подобно, нито някой от Сената беше предполагал, че един по същество политически акт може да получи такъв отзвук точно сред онази част от обществото, на която досега не беше обръщано никакво внимание, освен по време на недостиг на зърно, когато винаги се е смятало, че е по-добре на бедните да се раздава жито на занижени цени, за да се избегнат бунтове.

За броени дни броят на новозаписалите се в армията, при това все римски граждани, достигна цифрата 20 480… Но Марий не престана да набира хора.

— Като ти дават, еж, кат те гонят, беж — говореше той на Сула. — Метел имаше шест легиона под ръка. Не виждам защо и аз да нямам шест. Тъй и тъй държавата ще плаща за всичко! Освен това, ако се вярва на Скавър, подобно нещо няма да се случи втори път, затова предчувствам, че и за Рим ще е добре още отсега да сформираме два легиона в повече. Предвиждам, че бойните действия няма да се разгърнат на широк фронт, та затова колкото повече войници успеем да обучим и екипираме, толкова по-голям резерв ще имаме за в бъдеще. Най-хубавото е, че всичките шест легиона ще са съставени изключително от римски граждани, без никакви италийски съюзници. Което означава, че италийските пролетарии ще почакат някоя и друга година, докато ни се наложи наистина да прибягваме до услугите им.

Всичко вървеше по план, което, както отбеляза Сула, не беше никак изненадващо, след като в палатката на командващия бе не друг, а самият Гай Марий. В края на март Авъл Манлий вече беше вдигнал платната и плаваше от Неапол към Утика. Корабите му бяха пълни с товарни мулета, с балисти, катапулти, с оръжие, провизии и всичко останало, без което една армия не би могла да победи. В момента, в който той слезе на брега в Утика, корабите се обърнаха и се прибраха в Неапол, където вече чакаха Гай Марий и два от легионите му. Сула остана в Италия, за да се заеме с организирането и екипирането на останалите четири легиона и да намери конница. В края на краищата се наложи да отиде до Италийска Галия, в областите на север от река Пад, където нае великолепни бойци — ездачи от гало-келтски произход.