Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Освен че се състоеше от пролетарии, армията на Марий се отличаваше и с други нововъведения. Защото бедняците представляваха по принцип огромна маса хора, но без военна подготовка, та затова и всички се показваха еднакво неграмотни относно уредбата на легиона. Това само развърза още повече ръцете на Марий — след като никой от войниците не можеше да разбере в какво се състоят въведените от него промени, никой нямаше да протестира срещу тях. От дълги години основната тактическа единица в римската армия, тъй наречената „манипула“, се оказваше твърде малка и слаба, за да се справя с огромните, недисциплинирани тълпи, с които все по-често се налагаше да се сражават легионите; затова постепенно манипулата се изместваше от три пъти по-голямата от нея кохорта. И все пак, досега никой не бе посмял официално да прегрупира легионите в кохорти, вместо в манипули, нито да реструктурира състава на центурионите въз основа на кохортите вместо на манипулите. Но Гай Марий го стори, като въведе реформата още през пролетта и лятото на своето първо консулство. Манипулата практически престана да съществува, освен за паради — кохортата я измести напълно.

Обаче със сформирането на подобна армия, съставена изцяло от пролетарии, възникнаха и неочаквани спънки. Докато традиционните римски войници бяха в голямата си част грамотни и не изпитваха трудности да разпознават флагове, числа, букви и символи, то Мариевите избраници се оказаха масово неграмотни. Сула въведе цяла програма, според която във всяка единица от по осем души — осем души, които постоянно съжителстваха заедно и решаваха заедно битовите си проблеми, — трябваше да има поне един, който да знае да чете и пише; той получаваше командването на тази бойна единица, но в замяна на това се задължаваше да учи другарите си да разпознават буквите и числата, воинските символи и знамена, а по възможност да ги научи да четат и пишат. Но прогресът в това отношение беше бавен; до падането на първите зимни дъждове в Африка, които щяха да прекратят бойните действия, в Мариевата армия малцина можеха да се нарекат грамотни.

Самият Марий измисли ново, твърде просто, но действащо крайно емоционално, свързващо звено за всеки един легион. С негова помощ разчиташе да вдъхне у войниците си суеверна вяра и почит към самия легион. Това свързващо звено беше красивият сребърен орел, гордо разперил криле, който всеки легион получи заедно с прът, също обкован със сребро; орелът трябваше да бъде носен от т.нар. аквилифер , войника, когото, всички в легиона смятаха за най-достоен за сребърната броня и лъвската кожа. Орелът, според Марий, представляваше за целия легион въплъщение на самия Рим и всеки войник бе длъжен да положи клетва, че по-скоро ще умре, отколкото да го остави да попадне в ръцете на врага.

Разбира се, той много добре разбираше какво ще постигне с това. След половин живот, прекаран под знамената, при това с характер като своя, Марий вече си бе създал твърди убеждения, а пък и знаеше много повече за мисленето на отделния войник, отколкото който и да било аристократ. Ниското му потекло му помагаше да забелязва подробности, които убягваха на други, а природната му интелигентност му даваше възможност да си изважда правилните заключения от наблюденията си. След като в продължение на години умишлено се бяха недооценявали постиженията му, след като от неотречимите му способности на пълководец се бяха възползвали повече други, отколкото той самият, Гай Марий най-сетне дочака мига да бъде избран за консул и да покаже на какво е способен — през цялото останало време не му бе оставало нищо друго, освен да мисли и да крои планове.

Когато научи за коренните промени, извършени от Марий, Квинт Цецилий Метел реагира така болезнено, че чак синът му остана смаян. Младият Метел винаги бе имал баща си за трезвомислещ и владеещ нервите си човек, но какво беше удивлението му да го види как при новината, че командването в Африка му е било отнето, за да бъде връчено на Марий, той изпада в същинска истерия, заревава с пълно гърло, по лицето му се стичаха сълзи и не само това, ами започна да си скубе косите и да си дере с нокти гърдите, при това не скрито, ами на пазарния площад в Утика. Трябва да се отбележи, че постъпката му остана незабравим спомен за не един картагенски финикиец. Но дори и по-късно, когато първоначалната криза мина и той се прибра в резиденцията си, Метел продължаваше да подскача като ужилен всеки път, щом се споменеше името на Марий, и да се дави в потоци от сълзи. За околните най-любопитното беше, че в безконечните си жалвания Метел най-често споменаваше Нуманция, някакви трима гамени и някакви прасета.