Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Както решиш — съгласи се доволен Марий.

Когато новините за издигането на Марий като главнокомандващ римските войски в Африка достигнаха до двамата африкански царе, Бокх изпадна в паника и незабавно обърна войските си по посока на дома, изоставяйки Югурта сам-самичък срещу Марий. Не че Югурта посрещна бягството на тъста си с кой знае какво безпокойство — във всеки случай не по-голямо от това да види Марий на новия му пост; той продължи да набира войска сред гетулите и да изчаква врагът да направи пръв своя ход.

До края на юни в Римска Африка бяха пристигнали четири от предвидените шест легиона и Марий, предоволен от развоя на събитията, реши, че няма какво повече да чака. Начело на своята просяшка армия, той нахлу в Нумидия, започна да превзема един подир друг градовете, които дотогава бяха в ръцете на Югурта, подлагаше ги на огън и меч, опустошаваше реколтата и смазваше слабата съпротива на нумидийците — така можеше да се каже, че войниците му са получили своето бойно кръщение. За броени седмици новоизлюпените войници се превърнаха в опитни бойци. Югурта обаче скоро научи за действителната сила на римската армия, както и за това, че тя е изцяло сформирана от пролетарии, което му даде нужната смелост най-после да рискува. Затова се опита да си върне Цирта.

Но Марий пристигна пред стените на града, преди защитниците му да са се предали, и за Югурта нямаше друга възможност, освен да се бие. Най-после пролетариите получиха своя шанс да опровергаят веднъж завинаги злостните критики, които се носеха в Рим по техен адрес. По-късно тържествуващият Марий щеше да пише до Сената в родината си, че бедняшките му легиони са се сражавали блестящо, без да знаят що е то страх, навярно защото и никой от тях нямаше какво да губи в живота. В действителност Мариевите пролетарии нанесоха такова решително поражение на Югурта, че той се видя принуден да захвърли копието и щита си и да си плюе на петите, преди да са го заловили.

В мига, в който цар Бокх научи за разигралото се сражение, изпрати послание до Марий, в което молеше да му се позволи да възстанови своя клиентски статут по отношение на Рим. Той отказа да му отговори първия път, затова нови пратеничества отидоха да му тропат на вратата. Най-накрая благоволи да приеме една делегация, която обаче си тръгна с празни ръце — Марий отказа да преговаря с царя, на каквото и да е ниво. И така Бокх остана да си гризе ноктите от яд и от страх и да си блъска главата, защо се е поддал на ласкателствата на Югурта.

Самият Марий се захвана с постепенното овладяване на всеки квадратен километър населена нумидийска земя, изтласквайки царя й на юг от богатите речни долини и крайбрежието и лишавайки го от възможността да събере нова войска сред тамошните жители. Както и от възможността да разчита на големите богатства, които завзетите от римляните градове можеха да му дадат. Сега Югурта можеше да разчита само на живеещите дълбоко навътре в сушата берберски племена на гетулите и гарамантите — да му дадат подслон, да се бият за него и да пазят оръжията и съкровищата му от римляните.

През юни Юлила роди хилаво и болнаво недоносче на седем месеца — момиче, а през втората половина на квинктилис Юлия се сдоби с голямо, здраво момченце, което да прави компания на малкия Марий. Но се случи тъй, че именно недоносчето на Юлила оживя, а здравото бебе на Юлия си отиде от този свят, задушено от непоносимите горещини и изпарения, които през секстилис обхванаха с отровните си пипала цял Рим и го сковаха в епидемия от коремен тиф.

— Предполагам, че няма нищо лошо в това, дето ни се роди момиче — рече Сула на жена си, — но преди да замина за Африка, отново ще си забременяла и този път ще се постараеш да ми дариш момче.

Недоволна от себе си, че е родила на Сула такова гнусно хленчещо и повръщащо създание, при това момиче, Юлила се отдаде на идеята за бъдещото момче с голям ентусиазъм. Колкото и странно да изглеждаше, тя бе понесла първото си забременяване и самото раждане на дъщеричката си много по-леко, отколкото сестра й Юлия, и то въпреки телесната си слабост и нестабилното си здраве. Докато Юлия, иначе далеч по-силна и издръжлива физически, при това вече привикнала със съпружеските и майчинските си задължения, преживя жестоки родилни мъки.

— Поне ще си имаме дъщеря, която, дойде ли й времето, да омъжим, за когото трябва — сподели Юлила с Юлия есента, скоро след смъртта на Юлиното второ дете, когато вече знаеше със сигурност, че чака втора рожба. — Да се надяваме само, че това ще се окаже момче. — Тук носът й протече, тя подсмръкна и посегна за ленената си кърпичка.