Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Донесоха виното. Юлила си напълни чашата, но дори не погледна към алабастровата гарафа с вода.

— Често съм си мислила за това — подхвана тя темата и отпи жадно. — Сигурна съм, че като смаже Югурта, мъжът ти ще успее да прикачи някой когномен към името си, при това достатъчно впечатляващ. Само като си помисля, че онзи надут пуяк Метел има наглостта да поиска от Сената правото да си чества триумф и да присвои прозвището „Нумидик“! Та повече от ясно е, че то трябваше да бъде запазено за Гай Марий!

— Метел Нумидик — възрази й Юлия, която никога не подминаваше фактите с лека ръка — си е заслужил триумфа, Юлила. Той уби много нумидийци и се върна в родината си с достатъчно плячка, за да си го позволи. А ако е искал да се кръсти Нумидик и Сенатът му е дал това право, не виждам защо да недоволстваме. Освен това самият Гай Марий винаги е твърдял, че за него е достатъчно да носи скромното латинско име на баща си. В Рим има само един Гай Марий, докато Цецилий Метели с лопата да ги ринеш. Ще видиш — мъжът ми няма нужда от разни прозвища, за да се отличи от останалите. Един ден ще стане Пръв сред римляните — и ще постигне целта си единствено със своите забележителни способности.

Умението на Юлия да хвалебства по адрес на хора като Гай Марий беше направо отчайващо; чувствата на Юлила към зетя й бяха смесица от естествена признателност заради щедростта му към нея и пълно презрение, възприела от новите си приятели, неспособни да простят на едно, в очите им, парвеню, а оттам — и на жена му. Затова Юлила напълни отново чашата си и смени темата.

— Виното никак не е лошо, сестро. Но пък като се замисля, Марий сигурно има достатъчно пари да си угажда — отпи тя отново такива големи глътки като първия път. — Влюбена ли си в Марий? — внезапно попита сестра си.

Юлия не можа да се въздържи и цялата се изчерви. Ядосана, че толкова лесно се е издала, отвърна малко рязко:

— Разбира се , че съм влюбена в него! И трябва да си призная, че ми липсва ужасно. Предполагам, че дори във вашите среди не гледате на това като на нещо ненормално. Ти самата не обичаше ли Луций Корнелий?

— О, разбира се! — съгласи се Юлила, която се оказа на свой ред принудена да отстъпи. — Но откакто го няма, хич и не ми е минавало през ума, че ми липсва! Най-малкото, ако не се върне в идните две-три години, няма да ми направи ново дете в същия миг, в който това тук се покаже на бял свят — отново подсмръкна тя. — Да се движа навсякъде с подобен товар, никак не отговаря на представата ми за щастие. Винаги ми е било приятно да се чувствам лека като перце. Сега не мога да се понасям! А откакто сме женени, или съм бременна, или се възстановявам след бременност. Пфу!

Юлия пак успя да се въздържи да не й отвърне по-рязко.

— Че не ти ли е работата да раждаш деца? — хладно смъмри тя сестра си.

— Защо жените никога не могат сами да избират работата си? — попита Юлила, която още малко и щеше да се разплаче.

— О, я не ставай смешна! — сгълча я сестра й.

— Ами ако е така, то тогава какво по-ужасно от това да си се родила — заинати се Юлила, но в същия миг най-сетне я удари виното и тя възвърна донякъде веселостта си. С малко усилие успя дори да се усмихне на кака си. — Я да не се караме за глупости, Юлия! Стига ми дето толкова време мама не намери блага дума да ми каже.

Юлия бе принудена да признае, че това си беше самата истина. Марция така и не беше простила на сестра й за поведението й спрямо Сула, макар и никой да не знаеше защо. Хладината, с която баща й я беше третирал в началото, беше се стопила само за няколко дни и с възстановяването на Юлила той отново бе възвърнал обичайното си топло и дружелюбно отношение. Но майка й и до ден-днешен продължаваше да се държи с нея изключително студено. Горката Юлила! Дали наистина Сула я учеше да пие с него вино сутрешно време или това беше просто единственото извинение, което й беше хрумнало? Сула! Та подобно име само по себе си говореше за липса на уважение.

Сула пристигна в Африка в края на първата седмица на септември с последните два легиона и две хиляди великолепни келтски конници от Италийска Галия. Завариха Марий в разгара на подготовката за нов поход в Нумидия, и следователно бяха посрещнати повече от радушно. Което не значеше — дори напротив, че няма да ги хванат начаса на работа.

— Вече му взех душичката на Югурта — тържествено заяви Марий, — и то само с четирите легиона, с които разполагах. Но сега, когато и ти си тук, Луций Корнелий, ще видиш какво е истинска война.