Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Ще бъдат истински глупаци, ако не опитат — съгласи се мрачно Марий. — Тези набези в Галия са само колкото да премерят силите си с нашите, Луций Корнелий — германите чакат, за да съберат повече смелост, преди да ни ударят. Може да са варвари, но вече и последният варварин е научил, че ако иска да се засели, където и да било по бреговете на Вътрешно море, първо трябва да се разправи с Рим. Германите ще дойдат.

— И аз така мисля. При това не съм единственият. Напоследък всички в Рим са изпълнени с подобно предчувствие. Навсякъде цари ужасна тревога, никой не може да погледне бъдещето и да не се уплаши от онова, което съзира там. А пораженията на легионите ни само допълват мрачната картина — рече Сула. — Всичко сякаш се е съюзило да помага на германите. Намират се все повече и повече хора, дори сред сенаторите, които говорят за проклятие над града, сякаш вече всичко е свършено. В очите на мнозина германите са се превърнали в наказание, пратено от боговете.

Марий въздъхна.

— Не е наказание, а просто проверка. — Остави той чашата си на подноса и скръсти ръце. — Кажи ми какво знаеш за Луций Касий. Официалните донесения ми дават съвсем бегла представа за събитията, при това са твърде редки.

Лицето на Сула се разкриви в тъжна гримаса.

— Ами да започна отначало. Както се предполагаше, той взе със себе си всичките шест легиона, доведени от Метел от Африка… Между другото как ти се струва новото му име „Нумидик“? Та Луций Касий събра всички войници, с които разполагаше, и ги поведе смело напред, стигайки чак Нарбон, където по всичко личи, е пристигнал в началото на квинктилис, след осемседмичен преход. Легионите се състояха все от тренирани войници, така че биха могли да се придвижват и по-бързо, но никой и не помисля да държи сметка на Луций Касий за това, защото от самото начало войната се очертаваше изключително тежка. Благодарение на Метел Нумидик, който беше решил да не остави нито един човек зад себе си в Африка, легионите на Касий бяха всички подсилени с по две кохорти, означаващо, че само пехотата е наброявала към четиридесет хиляди души. Като добавим конницата, към която по пътя се присъединиха и доста гали, за да закръглят силите й на три хиляди човека, излиза, че армията е била голяма.

— При това все опитни войници — изсумтя Марий.

— Знам. Дори мога да ти се похваля, че лично имах случай да ги видя, докато прекосяваха долината на Пад по посока на прохода при Монс Генава. Точно по това време набирах конницата ни. Може да ти се стори странно, Гай Марий, но никога допреди не бях виждал римски легиони в походен марш: редица след редица, всеки войник, въоръжен до зъби и безупречно облечен, а най-отзад — големият обоз. Никога няма да забравя каква гледка представляваха! — печално въздъхна Сула. — Както и да е… Разбра се, че германите са влезли в някакво споразумение с волките тестосаги, които твърдят, че им били братя по кръв, и им позволили да се заселят в земите на север и изток от Толоза.

— Признавам, Луций Корнелий, че галите са не по-малко мистериозни люде от германите — прекъсна го Марий, който облегна лакти на коленете си. — Но от това, което сме имали възможност да научим, галите и германите не принадлежат към една раса. Как така изведнъж волките тестосаги са решили да се изкарат една кръв с германите? Та тях не можем да причислим дори към дългокосите гали. Населявали са земите около Толоза още преди времето, когато стъпихме в Испания; при това знаят гръцки и търгуват с нас. Тогава защо ?

— Не знам. Пък и никой би могъл да ти отговори — отвърна му Сула.

— Прощавай, Луций Корнелий, прекъснах те. Продължавай.

— От Нарбон Луций Касий поел по пътя, построен от Гней Домиций, отдалечавайки се от морския бряг, и в крайна сметка успял да заведе армията си невредима недалеч от самата Толоза, където да я разположи на лагер. Оказало се, че волките тестосаги са се съюзили напълно с германите, така че насреща ни се изправила страховита сила. Но Луций Касий успял да ги примами да се бият там, където било най-удобно на нашите, и им нанесъл тежко поражение. Всички варвари и германи, и гали си плюли на петите, оттегляйки се далеч-далеч от полесражението. Толкова се били наплашили, че подминали Толоза и се понесли на северозапад.

Тук Сула се спря за малко, начумери се при мисълта какво следва нататък, отпи от виното и остави чашата на подноса.

— Всичко това го знам от Попилий Ленас. Доведоха го с кораб от Нарбон точно преди да отплавам.