Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Бедният. Сенатът ще го накара да приеме цялата вина — съжали го Марий.

— Естествено — сбърчи рижавите си вежди Сула.

— Според рапортите, които получих, Касий се спуснал да преследва бягащите варвари — върна се на темата Марий.

Сула кимна в съгласие.

— Точно така. Движели се надолу по течението на Гарумна — половината по единия бряг, останалите по другия. Касий ги видял да напускат Толоза в панически бяг. Можеш да си представиш гледката. Предполагам, тогава си е казал, че има работа с най-обикновени, глупави и несъобразителни диваци, та тръгнал да ги преследва, без дори да построи легионите в боен ред.

— Нима?

— Точно така. Решил, че преследването на такива нещастници трябва да се води възможно най-бързо, затова войските му продължили в най-обикновен походен марш. Взел дори целия обоз със себе си, естествено прибирайки плячката, която германите оставили на бойното поле. Както знаеш, римският път стига до Толоза, затова напредването покрай течението на Гарумна, където земите винаги са били чуждо владение, се оказало трудно и бавно, а Касий обръщал най-много внимание на обоза, който бил зорко охраняван.

— Защо не го е оставил в Толоза?

Сула вдигна рамене.

— Явно не е имал доверие на жителите, останали в крепостта. Както и да е, докато стигне устието на Гарумна при Бурдигала, германите и галите вече имали петнадесет дни, в които да се съвземат от удара и да се приготвят за ново сражение. Прибрали се зад стените на Бурдигала, който, по всичко личи, е много по-голям от повечето галски опида , при това здраво укрепена, да не говорим за купищата складирани оръжия. Местните племена не били съгласни римски армии да кръстосват страната им, затова помагали, с каквото могат на германите и галите — не само че към тях се присъединявали много бойци, но и самата Бурдигала им отворила вратите си. И тогава, възвърнали увереността си, варварите устроили хитра засада на Луций Касий.

— Глупака му с глупак! — изруга Марий.

— Армията ни се била разположила на лагер недалеч от Бурдигала, откъм източната й страна. Когато Касий решил да предприеме атака срещу самия опидум, оставил обоза в лагера, където щял да го пази около половин легион — така де, пет кохорти, все някой ден ще се науча да употребявам правилната терминология!

Марий се усмихна хитро.

— Ще се научиш, Луций Корнелий, можеш да бъдеш сигурен. Но продължавай.

— Изглежда, Касий е бил убеден, че няма да срещне организирана съпротива, защото, докато армията му вървяла към Бурдигала, той дори не заповядал редиците да се постегнат, нито дори кохортите да се построят в карета. Не сметнал за нужно дори да прати съгледвачи напред. Цялата ни армия попаднала в хитро устроения капан и германите, и галите буквално я изтребили. Самият Касий е оставил костите си по бойното поле, както и висшият му легат. Попилий Ленас смята, че под стените на Бурдигала са загинали не по-малко от трийсет и пет хиляди римски войници — заключи Сула.

— Доколкото разбирам, самият Попилий Ленас е бил натоварен да командва обоза и лагера? — попита Марий.

— Точно така. Разбира се, той още отдалеч е чул шума от битката, защото се намирал от подветрената страна, а вятърът му е донесъл кажи-речи всичко. Но си дал сметка за претърпяното поражение едва когато се появили първите групички спасяващи се римляни, търсещи закрилата на лагера. Това го разтревожило достатъчно, но какъв е бил ужасът му, когато, вместо да се появят още от нашите, към лагера се стекли пълчищата на германите и галите. Според думите му били с десетки хиляди, които наобиколили римския лагер така, както плъховете наобикалят на тълпища забравената по пода храна. Цялото поле наоколо се покрило с непрестанно движещата се маса на варварите, които, опиянени от победата, кръстосвали на всички посоки, крещели бойните си песни и размахвали главите на убитите римляни, окачени по върховете на копията си. Всички до един били същински исполини, косите им или били измазвани с кал, така че да стърчат високо, или били връзвани на руси плитки над раменете им. Според думите на Ленас картината можела да вдъхне ужас и на мъртвите.

— Да видим дали ще ни вдъхне ужас и на нас двамата с теб — мрачно подметна Марий. — Скоро ще ни се наложи да се сблъскваме с подобни картини. Давай нататък.

— Вярно е, че Ленас е имал достатъчна сили поне да окаже съпротива. Но какъв смисъл би имало? Сторило му се много по-правилно да спести живота поне на шепата хора, останали под командването му — все някой ден отново щели да се сражават за честта на Рим. Развил бялото знаме върху копието си, обърнато с дръжката напред, оставил меча си и лично излязъл от лагера да говори с главатарите на победителите. Те му помилвали живота, както и на останалите. Дори след това в желанието си да покажат за какви алчни люде ни имали, ни оставили целия обоз! От скъпоценностите прибрали само онези, които Касий им отнел след първото сражение — тук на Сула не му стигнаха силите да продължи и трябваше да си поеме дълбоко дъх. — Не забравили обаче да прекарат Попилий Ленас и всички останали под хомота. След което ги изпроводили обратно до Толоза, където се уверили, че враговете им ще се върнат в Нарбон и повече няма да им се покажат пред очите.