Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Издокаран в тога и туника с пурпурен ръб, Гай Попилий Ленас вървял подир своите дванадесет ликтори, облечени в моравочервено и носещи своите брадви между сноповете пръчки. Излязъл от Александрия през Портата на слънцето и продължил все на изток. Тъй като вече не бил в първа младост, той се подпирал на дълга тояга, а стъпката му била също тъй спокойна и невъзмутима, както чертите на лицето му. И понеже само храбрите, героични и твърде благородни римляни строят свестни пътища, Гай Попилий Ленас скоро затънал в прах до колене. Но нима това го накарало да се върне? Не! Продължавал да върви все напред и напред, докато някъде близо до хиподрума, където всички александрийци обичали да наблюдават надбягванията с коне, се натъкнал на стена от сирийски войници и бил принуден да спре.

Цар Антиох IV Сирийски излязъл пред войската си, за да се срещне с Гай Попилий Ленас.

— Рим няма работа в Египет! — рекъл царят и така свъсил вежди, че на всеки обикновен човек би му спряло сърцето от ужас.

Обаче Гай Попилий Ленас се усмихнал ведро — ведро и на свой ред заявил:

— И Сирия няма работа в Египет.

— Ти ще си вървиш в Рим — настоял царят.

— И ти ще си вървиш в Сирия — настоял Гай Попилий Ленас.

Но никой от двамата не мръднал и на сантиметър.

— В момента нанасяш жестока обида на римския Сенат и народ — рекъл Гай Попилий Ленас на злия цар, след като двамата постояли известно време втренчени един в друг. — Беше ми заповядано да те принудя да се върнеш в Сирия.

При тези му думи царят прихнал да се смее, и то толкова продължително, та чак сълзи му излезли на очите. Сетне попитал:

— И как ще ме накараш да се върна у дома? Къде ти е армията?

— Не ми е нужна армия, царю Антиох IV — обяснил му Гай Попилий Ленас. — Всичко, което Рим представлява, някога е представлявал и ще представлява в бъдеще, го виждаш пред себе си. Аз съм Рим и аз съм римската армия. И от името на Рим още веднъж ти казвам да се върнеш у дома си!

— Няма — отвърнал му цар Антиох IV.

Тогава Гай Поилий Ленас невъзмутимо пристъпил напред, описал с тоягата си в праха окръжност около краката на цар Антиох IV.

— Преди да пристъпиш извън кръга, царю Антиох IV, съветвам те пак да си помислиш — рекъл той. — А когато най-после излезеш от него, гледай да си тръгнал на изток, към Сирия, твоята родина.

Царят нито му отговорил, нито помръднал. И Гай Попилий Ленас не казал нищо повече и също не помръднал. А тъй като бил римлянин и не се срамувал да показва лицето си, отдалеч се виждала ведрата му усмивка Докато Антиох IV се гушел зад накъдрена изкуствена брада, но дори и тя не можела да скрие гнева му. Времето минавало. Но най-сетне могъщият сирийски цар се обърнал на изток, стъпил извън окръжността и повел войската си обратно към Сирия.

По пътя си към Египет обаче той бил завладял остров Кипър, който дотогава принадлежал на Египет. Египтяните се нуждаели от Кипър, защото оттам могли да се сдобиват с качествено дърво за строеж на кораби и сгради, а освен това и със зърно, и с мед. Така че, след като оставил египтяните в Александрия да се радват на победата му, Гай Попилий Ленас отплавал за Кипър, където отново се натъкнал на сирийска войска.

— Вървете си у дома — казал той на войниците.

И те си тръгнали.

Гай Попилий Ленас се върнал в Рим, където, без нито за миг да престава ведро да се усмихва, обявил пред всички, че е отпратил цар Антиох IV обратно в Сирия и че е спасил и Египет, и Кипър от жестока съдба. Би ми се искало малката ми приказка да завършваше щастливо и да ти кажа, че след заминаването на Гай Попилий Ленас двамата Птолемеи и сестра им Клеопатра II продължили да си живеят и управляват в мир и любов… но уви, нищо подобно не се случило. Те продължили да воюват помежду си, да убиват близките си роднини и да разоряват страната си.

Сигурно отдавна се питаш какво, в името на боговете, ми е хрумнало да те занимавам с детски приказки. Много просто, мили ми Гай Марий. Може би в родния ти Арпинум майките не разказват на мъничките си дечица точно тази приказка, но в Рим всички я научават още преди да могат да говорят. От най-богатите до най-бедните, всяко дете знае приказката за Гай Попилий Ленас и окръжността, която очертал около краката на сирийския цар.

Та питам те сега: можеше ли правнукът на героя от Александрия да замине в изгнание и да остави всичко след себе си на съда? Ако наистина беше заминал доброволно, щеше да признае вината си пред всички… Което пък не би било справедливо спрямо него, защото, ако питаш мен, под стените на Бурдигала той е постъпил точно както трябва. Но и сега той знаеше какво трябва да стори и го стори — Попилий Ленас остана, за да се яви пред съда.