Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похватите, които Цепион използва, за да си събере армия, бяха направо потресаващи. Не че имаше пръст в тяхното прилагане… Той дори не си правеше труда да се осведоми как протича работата на наборните комисии; беше поверил организирането им на други — за целта на бърза ръка беше сформирал цял щаб, начело с личния квестор на консула, а той самият гледаше да се отдава на занимания, по-достойни за консулското му положение. Но наборните комисии действаха безкомпромисно, дори безмилостно. Не само че в армията се привикваха хора, без да им се иска съгласието, но се стигаше дори до отвличания, които можеха да се стоварят като гръм от ясно небе даже върху семействата на вече заслужилите почивката си ветерани. Всяко четиринадесетгодишно момче, което изглеждаше достатъчно зряло да носи оръжие, и всеки шестдесетгодишен дядо, който изглеждаше достатъчно млад да тича, живееха под заплахата някоя сутрин да се събудят легионери. А ако едно семейство, в което и бащата, и синът, и дядото отиваха в армията, не можеше да си позволи тяхното екипиране, парчето земя му се отнемаше и парите от принудителната продажба трябваше да покрият всички разходи. Не ще и дума, че Квинт Сервилий Цепион и поддръжниците му доста се облажиха от тази политика на отчуждаване за сметка на дребните земевладелци. Но дори и при всички тези насилствени мерки Рим и Лациум не можеха да съберат достатъчно мъже, годни да носят оръжие. Тежестта отново щеше да падне върху плещите на италийските съюзници.

В крайна сметка Цепион си получи своите четиридесет и една хиляди пешаци и дванадесет хиляди души спомагателни части по „традиционния“ начин, сиреч без държавата да се види принудена да плаща за въоръжението и снабдяването на легионите. Преобладаването на войници от страна на италийските съюзници съвсем естествено прехвърли и финансовото бреме от Рим върху съседните народи. Като следствие от всичко това Сенатът гласува решение Цепион да получи публична благодарност и с радост разтвори кесията си за наемането на конница от Тракия и двете Галии. Докато Цепион си продаваше по-важен вид от всякога, консервативните елементи в Рим говореха за него само с най-голяма признателност — стига изобщо да се намери кой да ги слуша.

Делата, които Цепион смяташе за достойни за един консул и на които се отдаваше със страст и енергия, докато наборните комисии върлуваха из Италия, бяха посветени на една крайна цел — възвръщането реалната власт в ръцете на Сената; под една или друга форма Сенатът беше започнал да губи почва още от времето на Тиберий Гракх, почти тридесет години по-рано. Първо Тиберий Гракх, след него Фулвий Флак, Гай Гракх, а най-накрая цяла една фракция, състояща се едновременно от Нови хора и нобили-реформатори, бавно и постепенно се мъчеха да лишат Сената от участие в големите съдилища и дори да му отнемат правото на законодателна инициатива.

Ако не беше Гай-Мариевата дързост да нанесе такива жестоки удари върху сенатските привилегии, може би Цепион нямаше да се престарава в желанието си да оправя държавните дела, пък и не би имало откъде да черпи тази си внезапна решимост на всичко. Но Марий беше бръкнал дълбоко в гнездото на осите и тяхната гневна реакция си пролича още в първите седмици от консулството на Цепион — с негова помощ беше нанесен тежък удар на надигащия се плебс и особено на онези представители на конническото съсловие, които упражняваха най-силно влияние над него.

Като патриций Цепион нямаше право да свиква плебейското събрание, затова се обърна към трибутните комиции. Едва ли не насила той прокара закон, според който конниците се изключваха от участие в състава на съдилищата за злоупотреби и превишаване управническите правомощия, и отново връчиха тяхното ръководство на сенаторите, които занапред единствени щяха да попълват списъците на съдебните заседатели. Естествено, за да защищават най-напред собствените си съсловни интереси. Народното събрание не се даде съвсем без бой, защото на Цепионовия акт се противопостави силна група от сенатори, предвождана от спечелилия авторитет Гай Мемий. Така или иначе обаче Цепион постигна своето.

И така, след като беше победил на Форума, в края на март първият консул поведе своите осем легиона, придружени от силна наемна конница, по посока на Толоза. Главата му беше пълна с мечти, в които се виждаше не толкова герой и спасител на отечеството, колкото облагодетелстван от съдбата по съвсем друг начин. Защото Квинт Сервилий Цепион, като същински представител на своята фамилия, беше научил старата истина, че мандатът на управника трябва да се използва повече за личното и семейното благополучие, отколкото за създаването ефимерния образ на воин — герой. Когато преди няколко години Сципион Назика беше отклонил оказаната му чест да управлява като претор провинция Далечна Испания под предлог, че не можело да му се има доверие, именно Цепион беше този, който зае мястото му и успя да си вземе полагащото му се като на римски управител. Сега, когато го бяха избрали за консул, той се надяваше да се представи още по-добре.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x