Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Понеже сам не успя да се натъкне на нищо при дългите си обиколки, Цепион натовари цялата си армия да търси златото. Ловът на съкровища се оказа приятно занимание за легионерите, отдъхнали си от мисълта за кърваво сражение със страховити врагове, и сега, в едва ли не празнично настроение, се впускаха да търсят плячка, която нямаше да им струва нищо, но можеше да им донесе много.

Но златото си оставаше неоткриваемо. Вярно, че храмовете се лишиха от някои безценни реликви, но те не представляваха нищо в очите на зажаднелите търсачи на съкровища, а само напомняха, че може би в града има скрити и други като тях. Както Цепион вече се беше убедил, крепостта се оказа пълно разочарование; по къщите можеха да се открият само оръжия, дървени идоли, животински рогове и гледжосани грънци. Оказваше се, че цар Копил не бил голям привърженик на лукса, дори напротив, водел е изключително скромен живот и под каменните плочи на двореца му не се криеха никакви тайни подземия.

На Цепион обаче му хрумна гениална идея и мигом прати войниците си да копаят из градините около храмовете. Но и това се оказа напразно. Цялата земя беше изтърбушена, но дори и от дъното на най-дълбоките дупки не се показаха златни кюлчета. Появиха се и ясновидци — импровизатори, които грабнаха чаталите и тръгнаха да обикалят улиците, но колкото и да им се искаше, нито пръчиците им се заизвиваха към земята, нито дланите им затрепериха, усетили заровения метал. От храмовете търсенето се прехвърли неусетно из улиците на града, дори из полетата извън крепостните стени, но златото упорито отказваше да се появи. Дори след като градът заприлича на огромна къртичина, Цепион пак продължаваше да се разхожда замислен между дупките и да се взира надолу.

Водите на Гарумна бяха пълни с риба, включително с речна сьомга и поне няколко разновидности на шарана, а тъй като изкуствените езерца на храмовете черпеха вода от реката, то заедно с водата се пълнеха и с риба. Затова за легионерите на Цепион беше много по-удобно да ловят риба там, вместо да се разкарват чак до реката, твърде широка, твърде дълбока и при това бързотечаща. Езерцата им стигаха и човек, като се разхождаше из градините, навсякъде се препъваше във войници, които или тъкмо слагаха стръвта на кукичката, или дялкаха върбови клонки за въдици. И сега Цепион обикаляше най-голямото езерце в града, потънал в дълбок размисъл. Стоеше си той, размишляваше над неразрешимата загадка, която сам си беше поставил от няколко дни, и гледаше как светлината заиграва по люспите на рибите във водата, щом се покажеха за миг между гъстите водорасли, преди да се изгубят отново в дълбините на езерото. От сребристите отблясъци водата сякаш се раздвижваше пред погледа му, но особено примамливи бяха златните светлинки, които от време на време грейваха под повърхността при появата на някой по-особен шаран.

Бавно, много бавно в ума на Цепион започна да се оформя нова идея. И изведнъж сякаш светкавица беше проблеснала в главата му, идеята прие съвсем конкретна форма. Консулът незабавно повика строителните инженери, които водеше със себе си, и им заповяда да пресушат всички водоеми в града. Задачата не отне нито време, нито много усилия и доведе до желания резултат. Защото златото на Толоза се оказа именно на дъното на тези свещени езерца, покрито от пластове тиня, водорасли и всякакви отпадъци, наслоили се с десетилетията.

Цепион обаче не бързаше — първо, изчака да извадят и последното кюлче от дъното на последното езерце и чак тогава отиде да види какво са уловили войниците му. Всъщност това си беше негова типична черта — обичаше да му се поднасят изненади. Но за подобна изненада не беше и сънувал! В действителност малко е да се рече, че гледката го е изненадала — тя го тръшна в земята. Бяха извадени около 50 000 кюлчета злато, всяко близо седем килограма; общо 15 000 таланта! Освен това имаше десет хиляди кюлчета сребро от по десетина килограма; значи 3500 таланта сребро. По-нататък обаче ловците на съкровища щяха да се натъкнат на още сребро — оказа се, че единствената полза, която волките тестосаги бяха извлекли от баснословните си богатства, бяха мелничните им камъни, излети от чисто сребро. Веднъж в месеца тези сребърни камъни бяха изваждани от коритото на реката, за да се смели с тях брашното, нужно на населението за идващите седмици.

— Прекрасно — отсече Цепион, след като си възвърна дар слово. — Колко каруци можем да отделим, за да пренесем съкровището до Нарбон?