Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Народният трибун Гай Целий Калд (действайки от името на цяла една сенаторска клика, която няма да назова, но и която ти сам се сещаш кого включва — клика, която е твърдо решена да прехвърли вината за поражението при Бурдигала върху плещите на всеки друг, но не и на Луций Касий) тържествено се зарекъл, че ще види Ленас осъден. Тъй като обаче единственият досега специално сформиран за обвинения в държавна измяна съд е упълномощен да действа само около случая «Югурта», делото трябваше да се разглежда пред центуриатните комиции. Няма скрито-покрито — всяка центурия чрез своя представител крещи присъдата си: «КОНДЕМНО» или «АБСОЛВО!». Но кой, питам те пак, след като помни от скута на майка си приказката за Гай Попилий Ленас и окръжността около краката на сирийския цар, ще посмее да извика «КОНДЕМНО!»?

Това обаче дали щеше да спре човек като Калд? Ни най-малко. Той внесе предложение пред плебейското събрание, според което, също както при избори, гласуването при съдебните процеси, ако са свързани с обвинение в държавна измяна, да се извършва тайно във всяка центурия поотделно. По този начин всеки би могъл с чиста съвест да отсъди как вижда нещата, пък никой няма да разбере дали е бил «за» или «против». Предложението му беше прието и всичко изглеждаше наред.

В началото на декември Гай Попилий Ленас беше призован на съд пред центуриатните комиции по обвинение в държавна измяна. Точно както Калд бе настоявал, гласуването във всяка центурия поотделно протече тайно. Но някои от нас трябваше само да подшушнат на ухото на преброителите, които представляваха в случая съдебните заседатели, за смелия и благороден бивш консул Гай Попилий Ленас и… това беше достатъчно.

Когато най-накрая всяка центурия произнесе своята присъда, нямаше нито една, която да не е каза: «АБСОЛВО».

Ето как понякога, за да възтържествува справедливостта, човек трябва да си припомни приказките от детството.“

Година пета (106 г. пр.Хр.)

В консулството на Квинт Сервилий Цепион и Гай Атилий Серан

Когато Квинт Сервилий Цепион получи своите пълномощия да поведе война срещу волките тестосаги в Галия и съюзниците им германи, които отново безгрижно си се разпореждаха около Толоза, вече отдавна си беше казал, че подобен мандат просто няма как да му се изплъзне. Нито пък, че процедурата ще закъснее — всичко се свърши още в първия ден от Новата година, веднага след церемонията по встъпването му в длъжност, по време на заседанието на Сената в храма на Юпитер Оптимус Максимус. И Квинт Сервилий Цепион не пропусна в своята първа реч като първи консул да съобщи на насъбралото се множество, че няма да се възползва от новите възможности, предоставени му от закона за набиране на армия.

— Ще запиша в легионите си само войници, каквито Рим винаги е използвал — заяви той сред бурните възгласи на одобрение сред сенаторите, — и никой сред пролетариите да не си мисли, че ще го взема на поход.

Разбира се, сред присъстващите сенатори имаше и такива, които никога не биха одобрили подобно изказване; отдавна Гай Марий беше престанал да бъде черната овца в Сената и към идеите му се бяха присъединили мнозина други. Голяма част от сенаторите, лишени от право на глас, бяха достатъчно далновидни, за да проумеят какво им крие бъдещето, и се бяха съгласили с политическата логика на Марий. Все повече ставаше ясно, че опозицията срещу него е дело на закостенели умове и дори сред знатните фамилии се появяваха самостоятелно мислещи хора, които не можеха да я приемат. И все пак сенатската политика продължаваше да се определя най-вече от поведението на кликата консерватори, скупчили се на предния ред около фигурата на Скавър Принцепс Сенатус; когато те даваха глас на одобрението си, и останалите одобряваха, когато гласуваха по един или друг начин, и останалите гласуваха по същия.

А Квинт Сервилий Цепион винаги беше принадлежал към консерваторите и именно тяхната всемогъща клика беше издействала съгласието на назначените отци новоизбраният първи консул да получи командването на армия от осем легиона, с която най-после да даде на германите да разберат веднъж завинаги, че са нежелани в земите около Вътрешно море, а на волките тестосаги от областта около Толоза — че не е трябвало да приемат в земите си германи.

Около четири хиляди души от армията на Луций Касий бяха оцелели след клането при Бурдигала, но повечето бяха или от спомагателните части, или от наемната конница, която след поражението беше отнесла по родните места всичко — и коне, и помагачи. Следователно Квинт Сервилий Цепион се оказа изправен пред тежката задача да намери 41 000 пешаци, 12 000 души свободни за спомагателните отряди, 8000 роби и освен всички тях още 5000 конници. И всичко това в една Италия, която все по-тежко преживяваше загубата на своите синове — или поне на онези, които отговаряха на изискванията за собственост, независимо дали са римляни, латини или италийски съюзници.