Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Обърна се право по посока жилището на Сцилакс, актьора, и сякаш изведнъж му изникнаха криле — криле, които го отнасяха напред, без дори да му оставят време да се замисли над опасните последици, които една такава авантюра можеше да донесе. Постъпката му беше, разбира се, твърде непредпазлива, направо глупава. При това Сцилакс щеше да е там, щеше да изпие една-две чаши вино с него, щяха да си побъбрят известно време глупости, а момчето щеше да стои настрани и само очите на Сула щяха да шарят по красивото му тяло. И двамата щяха да бъдат лишени от възможността да си кажат каквото и да било. Посещението щеше да бъде просто приятелска визита, нищо повече.

Но Фортуна продължаваше да му се усмихва. Метробий беше сам вкъщи, изоставен за наказание от Сцилакс, който беше отишъл на гости у приятели в Анциум. Метробий беше сам. И се радваше, че го вижда! И беше изпълнен с любов, с жажда, със страст, с горест… Когато и страстта, и гладът и на двамата бяха задоволени, Сула положи момчето на коленете си и нежно го прегърна, едва сдържайки сълзите си.

— Много време прекарах в този свят — рече той. — Боговете са ми свидетели колко ми липсва сега!

— И как ми липсваш ти на мен! — добави момчето, притискайки се по-силно до него.

Настъпи мълчание; Метробий усещаше как Сула с мъка преглъща сълзите си и му се искаше да го види как плаче. Но той никога не плачеше.

— Какво е станало, Луций Корнелий? — най-сетне попита момчето.

— Скучно ми е — отвърна му Сула, започнал да се съвзема. — Тези всичките хора по върховете са такива лицемери и в същото време толкова тъпи! На публично място маниерничат и произнасят пусти фрази — а после, докато мислят, че никой не ги вижда, се отдават на мръсни удоволствия… толкова ми е гадно, че направо ми се иска да ги заплюя всички.

— Мислех си, че ще бъдеш щастлив — каза Метробий, едва ли не доволно.

— И аз така мислех — жална се още веднъж Сула и потъна отново в мълчание.

— Защо идваш точно днес?

— О, защото бях на празненство.

— И не беше ли хубаво?

— Не и от наша гледна точка, момче. За тях събирането представляваше истински успех. Но на мен ми се искаше да се забавлявам. После, като си тръгвах за вкъщи, изведнъж си дадох сметка, че сред цялата компания нямаше нито един, с когото бих могъл да си кажа нещо смешно. Нито един!

— Освен мен — отбеляза Метробий и вдигна глава. — Няма ли да кажеш нещо повече за празника?

— Знаеш кои са Лициний Красите, нали?

Метробий впери поглед в ръцете си.

— Аз съм просто едно момче, което си изкарва хляба в комедиен театър. Откъде ще познавам знатните фамилии?

— Фамилията на Лициний Красите е излъчвала римски консули, а от време на време и по някой върховен понтифекс от векове! Те са баснословно богат род, но се делят на два вида — едните въздържани във всичко, а другите — разхайтени, пак във всичко. Е, бащата на въпросния Крас Оратор беше от най-въздържаните и именно той записа върху таблиците онзи смехотворен закон за лукса — нали го знаеш?

— Да не се използват златни прибори, да не се носят пурпурни дрехи, да не се ядат стриди, да не се пие вносно вино, нали за това ставаше дума?

— Точно така. Но самият Крас Оратор, който, изглежда, не се е разбирал много добре с баща си, обожава всякакъв възможен лукс. А пък Квинт Граний, аукционерът, моли Крас Оратор за някои политически услуги — сега, след като го избраха за народен трибун, — така че седнал и организирал тържество в чест на Крас Оратор. Темата — допълни Сула не така равнодушно — беше в най-общи линии: „Да правим напук на лекс Лициния сумптуария!“

— И затова ли те бяха поканили?

— Бях поканен, защото по всичко изглежда, че във висшите среди — така де, в средите, в които движи Крас Оратор, а донякъде и Квинт Граний — на мен се гледа като на странна птица, хем съм от високо потекло, хем съм израснал в низините. Нищо чудно да са се надявали, че ще се съблека гол и ще им изпея няколко мръсни песнички, докато обладавам пред погледите им Колубра.

— Колубра?

— Колубра.

Метробий чак подсвирна от смайване.

— Ама ти се движиш в интересно общество, Луций Корнелий! Та за нея се говори, че получавала за ирумацио цял сребърен талант.

— Може и така да е, но на мен ми предложи същото, без да ми иска нищо — усмихна се Сула. — Отказах й.

Момчето потръпна.

— О, Луций Корнелий, това, че си влязъл във висшите кръгове, не е причина отсега да си създаваш врагове! Жени като Колубра имат огромна власт.