Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Но сега върху таблиците вече е записан онзи прецедент, който ще позволи за в бъдеще противниците ти на свой ред да те лишат от върховното командване — също както ти лиши Метел — въздъхна Сула. — Никак не е лесно, а? Досега не съм се замислял колко усилия са нужни на човек да осигури собственото си просъществуване, камо ли да увеличи могъществото и величието на Рим.

Думите му се сториха забавни на Марий; той се засмя доволно и го потупа приятелски по гърба.

— Не, Луций Корнелий, нищо никога не е лесно. Но тъкмо това придава и привкус, и смисъл на цялата работа! Кой истински кадърен и амбициозен човек ще иска да върви по права пътека? Колкото по-труден е пътят, колкото повече препятствия ти се изпречат, толкова повече удовлетворение получаваш от работата си.

Това би могло да се приеме за отговор, но само в личен план. Що се отнася до истински големия проблем за Сула обаче, той не можеше да се задоволи с подобно изказване.

— Вчера сам ми каза, че Италия е напълно изтощена. Толкова мъже са загинали, че наборните комисии вече не могат да попълнят числения състав на легионите само с римски граждани, а италийските съюзници от ден на ден се противят все повече и повече на пращането на войници за римската армия. Тогава защо мислиш, че ще успееш да събереш достатъчно войска, за да попълниш легионите си? Нали каза, че ти е невъзможно да сломиш съпротивата на Югурта с по-малко от четири легиона.

— Изчакай първо да стана консул, Луций Корнелий, и тогава ще разбереш.

Сула не успя да изкопчи нищо повече от своя началник.

Сула взе окончателното решение да промени живота си около Сатурналиите. В дните, когато Клитумна и Никополис живееха в къщата, празниците бяха време на смях и веселие и благодарение на тях всяка година си отиваше наистина щастливо. Робите се разполагаха на кушетките, щракаха с пръсти и пляскаха с ръце, а двете жени се надпреварваха да угаждат на капризите им, без да престават да се кикотят като малоумни. Всички се напиваха порядъчно, Сула освобождаваше мястото в общото си легло с Клитумна и Никополис, за да се намърда там някой техен избраник от прислугата, а сам се възползваше от дадената му привилегия да се поразшета из останалите кътчета на къщата. А след като Сатурналиите отминеха, нещата тръгваха постарому, и животът продължаваше, сякаш нищо не се е случило.

Но тази година заради брака си с Юлила Сула се отдаде на твърде различни изживявания. По време на Сатурналиите трябваше по цял ден да стои в съседната къща, сред семейството на Гай Юлий Цезар. И там празненствата продължаваха три дни и всичко се обръщаше с главата надолу — робите бяха обслужвани от собствениците си, разменяха си подаръчета и се усещаше, че всички в къщата са се постарали храната и пиенето да бъдат повече от обикновено. Но в действителност нищо не се беше променило. Горките роби стояха като на тръни върху кушетките в триклиния с каменни лица, сякаш превърнали се в статуи. Някои се усмихваха неловко на Марция и Цезар, които постоянно сновяха между триклиния и кухнята, за да носят на символичните си господари каквото бяха смогнали да им приготвят. Но никой дори и не помисляше да се напива, още по-малко — да изрече някоя реплика, която би рискувала да създаде трайно неудобство между прислугата и господарите, щом празненствата свършат.

Гай Марий и Юлия също присъстваха и, изглежда, възприемаха всичко около себе си като напълно нормално; но пък и Сула трябваше да отбележи с известно недоволство, че през цялото време, докато стоеше в дома на Гай Юлий Цезар, Гай Марий само внимаваше да не направи някоя погрешна стъпка, която би охладила отношенията му с тъстовете му.

— Ужасно мъчение — жална се Сула, след като на последната вечер двамата с Юлила най-сетне се сбогуваха със съседите си. В последно време той беше станал толкова внимателен с приказките и поведението си, че жена му дори не усети сарказма в репликата му.

— Не беше никак зле — възрази му тя, докато извървяваше редом с него няколкото метра от дома на родителите си до техния, където поради отсъствието на господарите робите бяха лишени от правото да бъдат обслужвани и просто се бяха отдали на тридневна почивка.

— Радвам се, че ти мислиш така — отвърна й Сула и залости вратата.

Юлила се протегна и широко се прозя.

— А утре е вечерята в чест на Крас Оратор. Да си призная, чакам я с нетърпение.

Съпругът й се спря насред атрия, стрелна я с поглед и попита:

— Защо смяташ, че и ти ще идваш?