Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Сула поклати глава.

— Но не е ли ясно, че един римски патриций не може да се разхожда свободно сред германите, за да ги слуша какво си разправят!

— Така е, но в Сената не го знаят — напомни му Марий. — Спомняш ли си как ги нарече Публий Рутилий: кабинетни генерали. Е, сигурно ще се окажат и кабинетни шпиони. За тях всичко е възможно, стига някой да не ги накара да си размърдат собствените задници! — Марий избухна в смях. — Всъщност сега ми се иска да не си беше обръсвал мустаците. Щях да те облека като германец и да те разведа из Форума. Сещаш се какво щеше да стане…

Сула тъжно въздъхна.

— Сещам се. Никой нямаше да ме познае.

— Точно така. Така че нека не насилваме докрай тяхното римско въображение. Аз ще говоря пръв, а ти ще ме слушаш и ще допълваш, без да се престараваш.

Ако за Гай Марий завръщането в Рим означаваше прилив на политическа енергия и в същото време блаженство от семейния уют, за Сула не важеше нито едното, нито другото. Въпреки че и като квестор под командването на Марий, и като шпионин — пак под командването на Марий, той се беше справил чудесно, в Рим продължаваха да гледат на него като на един от младите сенатори, гонещи кариера в сянката на Първия сред римляните. Пък и той най-малко можеше да се похвали с бързо напредваща политическа кариера. Първо, беше закъснял с влизането си в Сената, второ, беше патриций и не можеше да се кандидатира за народен трибун, трето, нямаше пари да се кандидатира за куриатен едил, четвърто, твърде дълго беше отсъствал от Сената, за да гони направо преторския пост. Това беше политическата страна на въпроса. Другата беше какво го очаква вкъщи. Там цареше атмосфера на напрежение и недоволство, в която централна фигура беше една пропила се жена, забравила, че има деца, и една тъща, която трудно прикриваше неприязънта към зет си, станал в очите й главна причина за неразбориите в живота й.

Е, що се отнася до политическата страна на проблема, Сула не беше дотам отчаян, че да не види светлината в дъното на тунела, но климатът в дома му от ден на ден се влошаваше все повече и повече и най-малко той можеше да внесе някакви положителни промени. Освен това пристигането му в Рим неизбежно щеше да го доведе до сравнения между римската и германската му съпруга. Преди около година Сула беше живял заедно с Хермана в среда, напълно чужда и враждебна едновременно на римското висше общество и на бедняшката прослойка в Субура. Хермана беше единствената му утеха, единствената му опора; връзката му с нея беше онова нормално нещо, което правеше реален целия му престой при варварите.

За Сула не се беше оказало никаква трудност да се прилепи към опашката на кимврийската комета. Защото той беше нещо повече от обикновен боец, здрав физически и смел в сражение; беше боец, който умееше да разсъждава. По смелост и физическа сила не можеше да се мери с мнозина германи. Но те бяха като некалено желязо, докато той беше остър и гъвкав: смелостта си допълваше с коварство, силата — със съобразителност. В сравнение с гигантите около себе си Сула беше същински дребосък, затова трябваше да разчита повече на други оръжия, най-вече на ума си . Затова и когато влезе в бой с испанските племена за проходите през Пиренеите, той беше забелязан почти веднага от другарите си и те на драго сърце го допуснаха в средата си.

Тогава и двамата със Серторий се зарекоха толкова дълбоко да влязат под кожата на варварите, че някой ден да се доберат до положение, от което да черпят сведения за бъдещата политика на германите (ако изобщо можеше да се говори за такава). На тях не им стигаше да бъдат прости войници, които умеят да печелят уважение на бойното поле. И двамата трябваше да си свият гнезденца насред племената, в които съдбата ги беше отвела. Затова и се разделиха, нарочно избраха различни племена, а сетне си избраха и жени сред онези, които наскоро бяха изгубили мъжете си.

Сула беше избрал Хермана, защото и тя като него беше чужденка в племето, и защото нямаше деца. Мъжът й бил племенен вожд, иначе жените в племето никога не биха допуснали някаква си чужденка да заема място, отредено за кимврийка, място, жизненоважно за всяка от тях… И така, жените в племето вече сънуваха трупа на ненавижданата натрапница, когато изведнъж Сула, паднал като метеор насред малкото им общество, се качи в каруцата й и я поиска за жена. Двамата чужденци щяха да се чувстват най-добре заедно. Иначе в избора му не бяха замесени чувства, още по-малко слабост към херуската Хермана; просто тя имаше повече нужда от него, отколкото някоя кимврийка, а и от всички жени в племето беше най-малко обвързана с околните. Така, дори да се случеше да открие, че мъжът й е римлянин, би имала по-малко мотиви да го предаде, отколкото една кимврийка.