Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Марий чак подсвирна от смайване.

— Юпитер да ни е на помощ! Луций Корнелий, та този план е направо блестящ! Но дали са способни да го изпълнят? Имам предвид, че Бойорикс разчита и трите крила на огромната му армия да достигнат Италийска Галия преди октомври?

— Според мен и тевтоните, и кимврите ще стигнат навреме. Те си имат своите водачи, а и са водени от голяма цел. За другите обаче не съм сигурен. Както не е сигурен и самият Бойорикс.

Сула стана от кушетката и започна да крачи из стаята.

— Има още нещо, Гай Марий, което не трябва да забравяме и което е много сериозно. След осемнайсет години скитане германите са изморени. Те вече не мислят за друго, освен да се заселят някъде за постоянно. Много момчета са пораснали и са станали млади бойци, без да знаят що е това родина. Сред германите дори се говореше да се върнат обратно в Херсонес Кимврийски. Морето отдавна се е отдръпнало и солта в земята трябва да се е изпарила.

— Де да тръгнеха натам наистина! — изцъка с език Марий.

— Много е късно вече — отвърна Сула, който продължаваше да обикаля помещението. — Свикнали са да ядат хрупкав бял хляб, да си мажат масълце, да пият бира и да хапват кървавици. Харесва им топлината на южното слънце, близостта на големите сини планини. Видели са най-напред Панония, сетне Норикум, сетне Галия. Нашият свят е по-богат от техния, а те вече имат Бойорикс да ги води напред. Рекли са си веднъж завинаги, че каквото притежаваме ние, те трябва да ни го вземат.

— Но поне докато аз съм римски консул, тая няма да я бъде — зарече се Марий и се размърда на стола си. — Това ли е всичко?

— Всичко и в същото време нищо — рече Сула с известна тъга в гласа. — Бих могъл да ти разправям за тях цели дни и нощи. Но като за начало толкова ти е достатъчно.

— Ами жена ти, децата ти? Да не си ги оставил да чакат някой да ги удари и тях по главата, след като мъжът е изчезнал вдън земя?

— Не е ли странно? — запита се на глас Сула. — Не можах да го направя! Когато ми дойде време да тръгвам, просто открих, че не мога… Затова взех със себе си Хермана и момчетата и ги заведох при херуските в Германия. Сега тримата живеят на север от Хати, по поречието на Визургас. Племето на жена ми е част от народа на херуските, но те самите се наричат марси. Любопитно, нали? Ние си имаме нашите марси, германите — техните. Името и в двата се случая се произнася напълно еднакво. Да се чуди човек… Ние самите как, кога и откъде сме дошли по местата, където живеем? Нима е в природата на всички хора по света да се скитат по земята в търсене на нова родина? Ние, римляните, няма ли също да се уморим от родната Италия и да си потърсим дом другаде? Откакто заживях с германите, Гай Марий, много въпроси съм си задавал за живота и света.

Без да може да си каже защо, Марий усети, че тази кратка реч на приятеля му Сула го изпълва със сълзи, затова и му отвърна с необичайно нежен глас:

— Радвам се, че все пак не си я оставил да умре.

— И аз също, дори и да загубих много време заради нея. Тревожих се да не закъснея за изборите за консул. Бях си рекъл, че сведенията, които нося, могат да ти бъдат от огромна помощ. — Сула се покашля. — Всъщност сега му е мястото да ти кажа, че лично аз — е, естествено от твое име, — сключих договор за мир и съюз с германските марси. Казах си, че това е единственият начин синовете ми да знаят за Рим, който се намира твърде далеч от земите на херуските. Хермана ми обеща да ги научи да не мислят лошо за Рим.

— Няма ли да я видиш отново някой ден? — загрижи се Марий.

— Разбира се, че не! — отвърна рязко Сула. — Нито близнаците. Никога повече, Гай Марий, няма да си пускам дълга коса, още по-малко — мустаци. Нещо повече, зарекъл съм се повече кракът ми да не стъпи в страна, отдалечена от Вътрешно море. Римският ми стомах трудно понася диетата от говеждо месо, мляко, масло и овесена каша. Да не говорим, че обичам да се къпя и че не понасям бира . Направих, каквото можах, за Хермана и за децата, оставяйки ги сред хора, които няма да ги убият само защото мъжът ги е напуснал. Все пак казах на Хермана, че трябва да си потърси нов съпруг. Това е най-разумното решение. Ако всичко върви добре, ще оцелеят. И децата ми ще израснат едни добри германи. Надявам се да станат свирепи бойци! И да бъдат много по-високи от мен! И все пак… ако Фортуна реши, че не заслужават да живеят… поне няма да го разбера и ще се надявам, че са добре, нали така?

— Така е, Луций Корнелий — сведе очи Марий. Погледът му се спря на дланите му, обгърнали чашата с вино, и той с изненада откри, че кожата около кокалчетата му е побеляла.