Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— А те защо ви приеха изобщо? — не разбираше Марий. — В крайна сметка вие се правехте на гали, не на германи.

— Така е. Но знаем да се бием добре. Никой племенен вожд няма да отпъди бойци като Квинт Серторий и мен — самодоволно се усмихна Сула.

— Поне не ви се е налагало да убивате римляни! Макар че не се съмнявам, че и това бихте сторили, ако потрябва.

— Естествено — съгласи се Сула. — На наше място ти не би ли постъпил по същия начин?

— Разбира се. Когато човек обича многото, не може да жали малкото. Ние се бием за интересите на всички. Все някой трябва да бъде пожертван. Освен ако не му се предостави случай да спаси многото, спасявайки малкото — каза Марий, за да бъде с чиста съвест.

— Представих се за гал от народа на карнутите, който се е хванал да служи при кимврите — каза Сула, за да не отговаря на Марий. Колкото Марий намираше трудна за разбиране философията му, толкова и той се объркваше с неговата. — В самото начало на пролетта се събра голям съвет, на който присъстваха всички племенни вождове. Преди това кимврите бяха стигнали до самия западен край на Пиренеите с надеждата, че някъде планините ще бъдат по-ниски и по-лесни за изкачване. Съветът се проведе на брега на една река, която аквитаните наричат Атурис. Беше станало ясно, че всички племена на кантабрите, астурите, ветоните, западните лузитани и васконите са се събрали откъм южната страна на Пиренеите, решени на всяка цена да попречат на германите да се прехвърлят в Испания. И тъкмо на този съвет като гръм от ясно небе се появи Бойорикс.

— Спомням си какво разправяше Марк Кота за видяното при Араузио — рече Марий. — Той бил един от двамата най-влиятелни водачи на германите, заедно с тевтона Тевтобод.

— Много е млад — започна да го описва Сула, — около трийсетгодишен, не повече. На ръст е истински исполин, а фигурата му е като на някой Херкулес. Краката му са големи като шарани. Но най-интересното е, че единствен разсъждава като нас. И галите, и германите имат начин на мислене, напълно различен от нашия или от този, на който и да е друг народ покрай бреговете на Вътрешното море. Докато през последните девет месеца Бойорикс все повече доказва, че не иска да прилича на варварин. Първо, научил се е да чете и пише на латински, не на гръцки. Мисля, вече ти казах, че всички грамотни гали ползват повече латински, отколкото гръцки…

— Говори ми за Бойорикс, Луций Корнелий! — прекъсна го Марий. — За Бойорикс !

Сула отново се усмихна и се върна на въпроса за Бойорикс.

— Така да бъде. В продължение на поне четири години му се е слушала думата на общите съвети, но тази пролет най-после той успя да наложи волята си напълно и другите го обявиха тържествено за свой върховен вожд — мисля, че можем спокойно да го наречем цар, защото вече си е запазил правото да има последната дума върху всеки въпрос и не се страхува ни най-малко да се изправи сам срещу целия съвет.

— И как успя да се сдобие с тази власт? — попита Марий.

— По най-стария възможен начин — обясни Сула. — Нито германите, нито галите са свикнали да гласуват, за да вземат едно или друго решение, освен в много редки случаи в съвета. Решенията на съвета се взимат най-често по волята на онзи, който остане най-дълго трезвен или има най-силен глас. Но Бойорикс получи своята власт в двубой с всички останали претенденти. Който искаше да му се изпречи на пътя, излизаше в единичен двубой с него и биваше убиван. И така, по един на ден, докато всички желаещи не се откажат. В крайна сметка единадесет танове си отидоха от този свят.

— Да станеш цар, като убиеш съперниците си — рече замислено Марий. — Какво удовлетворение можеш да получиш от подобен акт? Варварска му работа! Изправи противника си пред съда или пред мнението на останалите — ще го победиш, но след време той отново ще застане срещу теб. Човек не бива да остава без съперници. Докато те са живи, той ще блести именно на техния фон. Избие ли ги, все едно нищо не е постигнал.

— Съгласен съм — каза Сула. — Но в един варварски свят, или да речем в една източна страна, цялата работа е именно да убиеш всички съперници. Така е по-безопасно за теб самия.

— И какво стана с Бойорикс, след като го обявиха за цар?

— Каза на кимврите, че няма да ходят в Испания. Имало по-лесни страни за завземане, рече. Като например Италия. Но първо кимврите трябвало да се съберат отново с тевтоните, тигурините, маркоманите и херуските. И той щял да стане цар на всички германи, тъй както вече бил станал цар на кимврите.