Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Сула напълни за пореден път чашата си, този път прибави доста вода.

— Цяла пролет и лято се придвижвахме на север през Дългокоса Галия, прекосихме Гарумна, Лигер и Секвана и навлязохме в земите на белгите.

— На белгите! — подсвирна Марий. — Видял си ги с очите си?

— Да, разбира се — отговори Сула, сякаш това се подразбираше.

— Но трябва да е имало война до смърт!

— Нищо подобно. Цар Бойорикс се беше погрижил отдалеч да влезе в преговори, както бихме се изразили ние. До това лято германите никога не бяха проявявали какъвто и да е интерес към водене на преговори. Всеки път, когато са срещали някоя наша армия, застанала на пътя им, те са пращали хора, които да ни помолят да ги пуснем през наша територия. Естествено всеки път сме им казвали „не“. Пратениците си отиват и втори път не се появяват. Никога не са настоявали с думи, нито са сядали да се пазарят, още по-малко са мислили какво ли пък биха могли да ни предложат, което да ни се стори изкушаващо. Докато този път Бойорикс се държа напълно различно. Именно с преговори той си спечели правото да мине начело на своите кимври през цяла Галия.

— И как го постигна? Какво им предложи?

— Купи галите и белгите с месо, мляко, масло… и работа на полето. Размени добитък срещу бира и пшеница и в същото време предложи негови войници да разчистят и изорат допълнителни площи, за да има достатъчно жито за всички.

Марий го изгледа едва ли не недоумяващо.

— Бива си го варварина!

— Така е, Гай Марий, бива си го. И тъй, мирно и тихо ние продължихме по течението на Изара на север от Секвана, за да стигнем най-накрая земите на белгите, наречени атуатуци. Всъщност атуатуците са германски народ, който живее по поречието на Моза, надолу от устието на Сабис, както и по края на голямата гора, която те самите наричат Ардуена. Тя заема цялото пространство между Моза на запад и Мозела на изток и ако не си се родил германец, никога не би могъл да я прекосиш от единия й край до другия. Жителите на същинската Германия живеят сред горите и се възползват от тяхната закрила, също както ние се възползваме от крепостите си.

Явно, че Марий прехвърляше нещо през ума си, защото беше сбърчил чело напрегнато и веждите му играеха, сякаш бяха някакви животинки.

— Продължавай, Луций Корнелий. Нашият германски неприятел става все по-интересен и по-интересен.

Сула килна глава на една страна.

— Така и предполагах, че ще кажеш. Всъщност херуските идват от Германия, от област, намираща се сравнително близо до земите на атуатуците и твърдят, че били събратя с тях. Така че още докато кимврите се суетяха в подножието на Пиренеите, те били убедили тевтоните, тигурините и маркоманите да отидат с тях в земите на атуатуците. Но когато ние, кимврите, се присъединихме към тях, някъде втората половина на секстилис, настроението беше доста тягостно. Тевтоните бяха успели да настроят и атуатуците, и херуските срещу себе си, вече се беше стигало на няколко пъти до побоища, до засади, имаше убити. Между двата лагера отношенията се изостряха все повече и повече — нещо, което ние нямаше как да не забележим още с пристигането си.

— Но цар Бойорикс скоро е успял да ги помири — предположи Марий.

— Цар Бойорикс наистина ги помири! — усмихна се Сула. — Благодарение на него атуатуците скоро уталожиха гнева си, а той самият свика общ съвет на всички мигриращи племена: кимври, тевтони, тигурини, херуски и маркомани. Пред съвета обяви, че се смятал не само цар на кимврите, но и на германите изобщо. И сега му се предостави случай да предизвика няколко претенденти на единичен двубой, но съперниците му не се оказаха от класата му. Единствените му действителни съперници тевтонът Тевтобод и тигуринът Геторикс си замълчаха. Навярно и те са започнали да мислят като римляни, защото решиха, че твърде много обичат живота, за да си го рискуват току-така, пък и живи биха могли да сторят повече пакости на главозамаялия се цар Бойорикс.

— А ти откъде знаеш всичко това? — зачуди се Марий. — Да не би да си станал племенен вожд междувременно? Да не си присъствал на съвета?

Сула се опита да си придаде по-скромно изражение, но не успя, тъй като скромността никога не е била черта от характера му.

— В интерес на истината бях се издигнал до положението на тан. Е, не бях кой знае колко важна клечка, но все пак достатъчно известен, за да ме канят на съветите. Жена ми Хермана — тя всъщност е от народа на херуските, не е кимврийка, — ми роди близначета тъкмо преди да стигнем река Моза, и другите сметнаха това за крайно благоприятен знак. Затова от племенен вожд станах тан на няколко племена едновременно, тъкмо за да взема участие в общия съвет на всички германи.