Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Единственият случай, когато започвам да вярвам на Прасчо Метел за низшето ти потекло — рече Сула, сякаш мисълта го забавляваше, — е, когато издадеш с нещо селската си сантименталност.

Марий го стрелна със свиреп поглед.

— Най-лошото при теб, Сула , е, че никога няма да разбера какви цели гониш! Коя е онази сила, която те кара да си мърдаш ръцете и краката, да се усмихваш като вълк? И какви мисли минават през главата ти? Ето това никога няма да го разбера.

— Ако може да ти служи за утеха, братко, никой друг няма да го узнае. Най-малко аз.

През ноември изглеждаше сякаш Гай Марий е изгубил всички шансове да бъде избран за консул следващата година. Едно писмо от Луций Апулей Сатурнин трябваше да убие всякаква надежда, че е възможно да се гласува плебисцит, разрешаващ преизбирането му за трети път ин абсенция .

„Този път Сенатът едва ли ще стои със скръстени ръце, след като цял Рим е убеден, че германите няма да се появят изобщо. В действителност те са се превърнали в някакви нови герои от приказките, с които родителите плашат децата си, но и които, след като толкова дълго се е говорило за тях, са започнали да губят способността си да вдъхват ужас у слушателя.

Естествено враговете ти не подминават мълчешком факта, че вече втора година киснеш в Трансалпийска Галия, за да копаеш канали и поправяш пътища — престой, който струва скъпо на държавата, след като тя осигурява и заплатите на войниците, и хляба за изхранването им… в тези години на недостиг.

Проверих какви са настроенията сред избирателите по въпроса за твоето трето преизбиране ин абсенция, но като топнах пръст във водата, той едва не се вкочани от студ. Ако обаче успееш да се върнеш в Рим, за да се представиш пред списъците, шансовете ти не са никак малки. Разбира се, и такъв ход крие своите рискове, защото все ще се намери някой умник, който да заключи, че щом главнокомандващият така спокойно оставя армията си в Трансалпийска Галия, значи опасност почти не съществува.

Иначе съм направил всичко по силите си, за да помогна на каузата ти. Най-малкото съм си спечелил достатъчно съмишленици сред сенаторите, които в най-лошия случай да ти оставят проконсулски империум. Но това ще означава, че върховното командване ще остане в ръцете на консулите, избрани за догодина. Все пак поне за да те ободря малко, да ти кажа отсега, че най-вероятният избраник на комициите за догодина е Квинт Лутаций Катул. На народа вече му омръзна всяка година да чете името му в списъците, така че е решил да го избере веднъж и да не мисли повече за него. Надявам се да оцениш какви предимства ти носи това.“

След като прочете краткото писмо от Сатурнин, Марий дълго време остана да се мръщи и беснее в кабинета си. И то не толкова заради факта, че новините бяха лоши, колкото че по тона на посланието личеше как самият Сатурнин започва да гледа на Гай Марий като на човек от миналото. Явно, че трибунът вече си търсеше други покровители. Гай Марий беше име, което не би се котирало добре на предстоящите избори. Не за друго, а защото конниците вече търсеха друга личност, на която да се опрат. Германите се изпаряваха в небитието, докато въстанието на робите в Сицилия накърняваше интересите на голяма част сред тях. Чудовището от приказките вече не плашеше никого.

А чудовището не беше мъртво, напротив — готвеше се всеки момент да напомни за себе си. Кой обаче можеше да убеди римляните в това, ако не Луций Корнелий Сула, човекът, видял германите с очите си и чул какви са плановете им? Работата беше там, че Гай Марий не можеше току-така да прати Сула да убеждава римляните в предстоящата опасност. Сам срещу всички приятелят му нямаше шансове; за да му повярва народът, до него трябваше да стои самият Гай Марий. А какво оправдание можеше да си измисли той, та да изостави армията си в Галия и да се върне в Рим? Но пък и как Сула ще се изправи сам срещу сенаторите, настроени с цялата си душа против покровителя му — дали те ще му повярват, че един римски аристократ е способен да прекара почти две години сред варварите, играейки ролята на галски вожд; оттам дали ще повярват и на останалото? Не, или двамата трябваше да отидат заедно до Рим, или Сула трябваше да си стои в Галия.

Гай Марий се поразтършува из бумагите си, извади празен лист, натопи писеца в мастилото и започна да драска отговор на Луций Апулей Сатурнин:

„Ти може и да си получил своето възмездие, Луций Апулей, но не забравяй, че единствено на мен дължиш оцеляването си, преди други да открият виновниците за твоите злощастия. Все още не си ми се издължил напълно и очаквам от теб да се държиш като мой лоялен клиент.