Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Не си мисли, че ми е невъзможно да се върна в Рим. Всеки момент може да се яви някой сгоден случай да го сторя. Но дори нещо да ме задържи, ти трябва да даваш вид, сякаш ме очакваш всеки момент да се появя в Сената. Ето защо слушай какво искам от теб! Най-належащият проблем е изборите за консули да бъдат по възможност отложени. Тъкмо работа за теб и за Гай Норбан, които можете да се възползвате от положението си на народни трибуни. Ще хвърлите, ако трябва, всичките си сили, но трябва да ги отложите. След това очаквам от вас да размърдате мозъците си и при първа възможност да изкопчите от Сената и народа да ме повикат по спешност в Рим.

Ще се добера до Рим, когато трябва. Не се съмнявай. Затова ако се надяваш за в бъдеще да станеш нещо повече от народен трибун, трябва да продължиш да държиш за Гай Марий.“

Към края на ноември източният вятър донесе вестта, че Гай Марий пак е бил удостоен с благоволението на Фортуна. Това се разбираше от второто писмо на Луций Апулей Сатурнин, което пристигна по море два дни преди в Гланум да дойдат официалните документи, пратени от Сената. С видимо скромен тон Сатурнин съобщаваше:

„Не се съмнявам, че ще можеш да дойдеш навреме в Рим. Нямаше и ден, откакто получих писмото ти, в което така недвусмислено ме поставяше на мястото ми, и твоят уважаван колега, вторият консул Луций Аврелий Орест внезапно почина. Усещайки като удар от камшик по гърба си твоето неодобрение, аз мигом се възползвах от случая и притиснах Сената да те отзове обратно в Рим. Това, разбира се, ни най-малко не влизаше в плановете на «майсторите на политиката», които чрез Принцепс Сенатус прокараха идеята назначените отци да определят консул суфектус, който да заеме куриатния стол на Орест. И отново късмет! Тъкмо предния ден Скавър беше държал дълга реч пред Сената, в която излагаше мнението как твоето стоене в Трансалпийска Галия било като трън в очите на добрите люде, как ти едва ли не сам си разпространил умишлено сред народа страх от германите, за да се добереш рано или късно до поста на несменяем диктатор. Разбира се, щом Орест умря, Скавър промени изцяло тона си — Сенатът не смеел да те покани в Рим, за да проведеш новите избори, от страх да не би германите ненадейно да заплашат Италия; така че назначените отци биха постъпили най-добре, ако назначат консул суфектус.

Понеже още не ми беше се предоставил повод да отложа изборите за консули, реших, че вече и няма смисъл да го правя. Вместо това излязох да говоря пред Сената и успях да изнеса една, мисля, твърде убедителна реч, в която напомнях на Принцепс Сенатус, че не би трябвало толкова бързо да си променя мнението. Или имало германска заплаха, или не. Разбира се, в случая предпочетох да се опра на речта му от предния ден и да уверя колегите си сенатори, че германска опасност наистина не съществува за момента, оттам следва, че няма нужда да се назначава консул суфектус за изборите. Изходът бил един: Гай Марий да бъде поканен лично да се заеме с провеждането на изборите. Това бил един шанс за самия него да влезе в предопределената му по волята на народа роля — да бъде римски консул. Нямаше нужда да обвинявам Скавър, че в тъй неочакваната промяна на възгледите му се крият политически мотиви; Сенатът тъй и тъй разбра за какво намеквам.

Да се надяваме, че моето писмо ще изпревари официалния куриер. По това време на годината по море се пътува по-бързо, отколкото по суша. Не че ти не би могъл да си направиш нужните изводи и по сведенията, пратени ти от Сената! Но просто така ще разполагаш с повече време да обмислиш бъдещите си планове за действие в Рим. Аз самият вече започвам да раздвижвам нещата на място и се надявам, че когато се появиш в Рим, вече ще можеш да разчиташ на народа да те помоли да се кандидатираш отново за консул.“

— Заминаваме! — радостно се втурна при Сула Марий, като размахваше писмото на Сатурнин. — Събирай си нещата, няма време за губене. Ще трябва лично да убедиш Сената, че идната есен германите се готвят да нахлуят в Италия от три страни едновременно, а пък аз — избирателите, че съм единственият способен да ги спра.

— Колко подробен трябва да бъда в обясненията си? — сякаш се стресна Сула.

— Само колкото ни е нужно. Аз ще представя въпроса в най-общи линии, ще съобщя всичко, което знаем за германите, а ти просто ще свидетелстваш, че говоря истината. Все пак не е необходимо Сенатът да научава, че самият ти си живял като варварин — допълни с известно съжаление в гласа Марий. — Някой неща, Луций Корнелий, е най-добре да си останат недоизказани. В Рим още не те познават достатъчно добре, за да преценят що за човек си. Не се налага да им се издаваш с неща, които по-късно могат да бъдат използвани срещу теб. Ти си римски патриций. Нека всички мислят, че си извършил подвизите си именно като такъв.