Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Този път отишли чак до изворите на Данубий. На осмата година към тях се присъединил нов, този път същински германски народ — херуските, които напуснали жилищата си по течението на река Визургис, а на деветата — и тигурините, племе населяващо Хелвеция. Изглежда, родината на тигурините е областта на изток от езерото Лемана и за тях поне можем да сме сигурни, че са чисти келти. Каквито предполагам са и наркоманите. Но и маркоманите, и тигурините силно са се германизирали.

— Значи те не се мразят с германите?

— Във всеки случай мразят много повече събратята си келти! — развесели се Сула. — Маркоманите били воювали в продължение на векове с боите, а тигурините — с хелветите. Така че когато германските кервани се показали на хоризонта, и едните, и другите навярно са си рекли, че им се е предоставил добър случай да се махнат завинаги от съседството си с вечните си врагове. Когато преселниците прекосили Юра, за да влязат в Галия, те общо са наброявали не по-малко от осемстотин хиляди души.

— И всички се стоварили върху бедните глави на хедуите и амбарите — рече Марий. — И си останаха там.

— За повече от три години — кимна Сула. — Разбираш ли, и хедуите, и амбарите са миролюбиви хора. Романизирали са се, Гай Марий, а това ги е променило. Гней Домиций отдавна им е извадил зъбите, та да не заплашват нашата провинция в Трансалпийска Галия. Освен това на германите все повече им се услаждало да ядат мекия им бял хляб. И да си го мажат с масло! И да си пият бирата с него. И да си точат дълги черва кървавица.

— Още малко и съвсем ще се разчувстваш, Луций Корнелий!

— Прав си — изгасна усмивката по лицето на Сула и той се загледа умислено в повърхността на виното си. След миг надигна поглед и в очите му засвяткаха добре познати искрици. — Избрали са си общ цар, Гай Марий — смени изведнъж темата той.

— Охо! — зачуди се Марий.

— Казва се Бойорикс и е кимвриец. Кимврите са най-многобройният народ.

— Но името му е келтско — отбеляза Марий. — Бойорикс… От бои. Велик народ са те. Установили са си колонии във всички съседни земи: Дакия, Тракия, Галия, Италийска Галия, Хелвеция. Кой знае? Нищо чудно преди години да са имали колония и сред кимврите. Все едно, щом самият Бойорикс твърди, че е кимвриец, и ние трябва да го възприемаме като такъв. Пък и те не може да са чак толкова примитивни, че да не си знаят родословните дървета.

— Всъщност знаят си ги съвсем бегло — облегна се на лакът Сула. — Не толкова, защото са примитивно мислещи, колкото защото цялата им обществена структура се различава коренно от нашата. Различава се изобщо от всички обществени структури, които познаваме у народите покрай Вътрешното море. У тях не е развито чувството на стопанина, а когато у един народ не съществува наследственото право върху даден участък земя, у хората ще липсва и чувството за принадлежност към определено място . Затова за тях и семейството не е от голямо значение. Животът на цялата група, на цялото племе е много по-важен за всеки един негов член. Те дори имат навика да ядат на общи маси, и това им се струва напълно естествено. Колибите се използват само за спане, още повече, когато всички са на път, много по-удобно е да се убие някое голямо животно, да се изкорми и да се изпече цяло, за да могат всички от племето да се нахранят от него.

Всяко родословно дърво представлява всъщност генеалогия на цялото племе, понякога дори на всички племена, които съставляват един народ. Те имат герои, за които пеят песни, но съвсем скоро истинските измерения на подвизите им се изгубват и личността на героя придобива съвсем друга тежест. Възпяваният може да е умрял само преди две поколения, но в паметта на съплеменниците си той вече се е превърнал в някой Персей или Херкулес, толкова се е загубила реалната представа за него. Германите имат също така мъглява представа за мястото на отделния човек: както в пространството, така и в обществото. Това, дали си племенен вожд, жрец, или нито едното, нито другото, е много по-важно от това, кой си всъщност като човек. Всеки отделен човек се слива със своето положение в обществото. Превръща се в него! Главатарят се отделя от своето семейство, което не се издига заедно с него. Когато умре, мястото му се заема от друг, избран от цялото племе, без да се търси никаква родствена връзка с покойния предшественик. Изобщо германите гледат на германите по много по-различен начин от нас, Гай Марий — заключи Сула, сетне се надигна от мястото си, за да си налее още вино.