Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Значи са вървели натам? — попита Марий. — Към Евксинския Понт?

— Така изглежда. Но когато нахлули в северните предели на Дакия, се сблъскали с боите, които им попречили да заселят земите им и ги изтласкали обратно по течението на реката. Така кимврите и тевтоните свърнали при големия завой на Данубий и се оказали в Панония.

— Боите са келти, разбира се — рече замислено Марий. — Келтите и германите се различават твърде много, за да заживеят в съседство, предполагам.

— Най-вероятно. Интересното е, че никъде германите не се опитали да си извоюват земя с оръжие. Колкото и слаба да е била съпротивата на местните племена, те винаги се отказвали да влизат в бой и продължавали по пътя си. Затова и побързали да оставят боите зад гърба си. Но скоро след вливането в Данубий на Тисия и Сав, германите се натъкнали на нова стена от келти, този път скордиски.

— Нашите врагове, скордиските! — изведнъж се зарадва Марий. — Не е ли добре да научим, че сега със скордиските имаме общ неприятел?

Но Сула вдигна недоверчиво вежда.

— Като имаме предвид, че двата народа са се срещнали преди около петнайсет години, а нямаме никакви сведения какво точно се е случило между тях, не виждам какво може да ни радва в случая.

— Не говоря за момента. Прости ми, че все те прекъсвам, Луций Корнелий. Ти всички тези неща си се опитвал да ги изживееш, а аз рано философствам. Какво да правиш, вълнувам се — сконфузи се Марий.

— Няма нищо, Гай Марий. Добре те разбирам — усмихна се Сула.

— Но ти продължавай нататък!

— Навярно един от най-големите им проблеми се е състоял в това, че сред всички тях не се е намирал човек, когото да нарекат единодушно свой водач. Нито пък са следвали какъвто и да е план за действие, и аз не знам как да се изразя. Мисля, че просто са се надявали някой могъщ цар великодушно да им преотстъпи част от земите си и те да се заселят мирно и тихо.

— Но, разбира се, никой могъщ цар не би се разделил току-така с част от царството си — отново се обади Марий.

— Естествено. Както и да е, щом се срещнали със скордиските, германите се обърнали назад и тръгнали на запад — продължи да разказва Сула. — Само че се отдалечили от течението на Данубий. Първо се хванали да следват Сав, после свърнали малко на север, за да излязат на бреговете на Драв и нагоре по течението на Драв се озовали при изворите му. Вече били пътешествали повече от шест години и нито веднъж не се били установявали на едно място за повече от няколко дни.

— Те не пътуват ли в каруците си? — заинтересува се Марий.

— Много рядко. Понеже в колите са впрегнати най-вече волове, те вървят доста бавно и хората само ги водят, без да се качват. Само болните и жените, очакващи всеки момент да родят, се допускали да се возят в каруците. Иначе не — обясни Сула, след което тежко въздъхна. — Нататък, разбира се, сами знаем какво се е случило. Германите влезли в Норикум и нахлули в земите на тавриските.

— Които помолиха за помощ Рим, а Рим им прати Карбон, който вместо да се разправи с нашествениците, си изгуби цялата армия — допълни го Марий.

— Но както винаги и този път германите се обърнали на другата страна. Вместо да продължат направо към Италийска Галия, те заизкачвали Алпите, а оттам отново се прехвърлили в долината на Данубий, малко на изток от устието на Ен. Боите отново им преградили пътя на изток, затова германите се насочили обратно на запад по течението на Данубий, за да преминат през земите на маркоманите. По причини, които не ми беше съдено да отгатна, голям брой маркомани се присъединили към кимврите и тевтоните в седмата година от тяхното преселение.

— Ами какво ще кажеш за гръмотевичната буря? — прекъсна го Марий. — Нали се сещаш, за онази, която се разразила по време на сражението с Карбон и благодарение на която част от войниците ни се спасили живи от клането. Разправяше се, че германите приели бурята като знак за гнева на боговете им и тъкмо това ни е спасило от нашествие.

— Съмнявам се това да е причината — възрази му Сула със спокойния си глас. — Е, и аз мисля, че когато бурята е започнала, кимврите — именно с тях си е имал работа Карбон — са се разбягали в ужас, но малко е вероятно една буря да ги отклони в обратната посока. Според мен истинският отговор на въпроса е, че както и преди, така и тогава германите не са искали да завземат нечия територия със сила.

— Направо удивително! А в това време ние в Рим гледаме на тях като на зажаднели за кръв варвари, мислещи само как да поробят Италия — не сдържа учудването си Марий. — И какво станало по-нататък?