Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Скоро обаче Тиберий Гракх бил убит, а и Еквиция се споминала малко след него. Детето останало на грижите на Корнелия, майката на Гракхите, която не се оказала очарована от мисълта да се грижи за незаконороденото отроче на сина си. Затова от своя страна го предала на грижите на двойка роби в имението и в Мизенум. По-късно го продала в робство на някакви хора във Фирмум Пиценум.

Самият Луций Еквиций дълго време изобщо не знаел кой е и откъде е. Ако обаче наистина е извършил всички неща, за които говори, значи при убийството на Тиберий Гракх трябва да е бил поне юноша, значи лъже. Както и да е, бил продаден в робство във Фирмум Пиценум, където обаче се показал съвестен и работлив и скоро си спечелил обичта на собствениците си. Затова, когато главата на семейството умрял, робът получил своята свобода; не само това, ами бил признат за наследник на цялото имущество, защото вдовицата си нямала деца, нито какъвто и да било кръвен роднина. Образованието му било много високо, затова той знаел как да използва наследството си и се хвърлил в търговията. По-късно в продължение на няколко години служил в легионите и натрупал състояние. Ако го слушаш, излиза, че трябва да е най-малко на петдесет години, докато поне на вид изглежда на не повече от трийсет.

Докато най-сетне не се запознал с някакъв човек, който веднага забелязал колко много прилича той на покойния Тиберий Гракх и вдигнал голям шум около откритието си. Луций Еквиций винаги бил подозирал, че все пак е италиец по произход, не чужденец, но никога и не бил мечтал да произлиза от такива среди. Все пак, като научил за приликата си с Тиберий Гракх, той се поразтърсил и един ден попаднал на робите, които го били отгледали по заръка на Корнелия. От тях научил и истината за своето раждане. Не е ли забележителен? Още не мога да преценя дали става дума за гръцка трагедия или за римски фарс.

Разбира се, нашите посетители на Форума, добре известни със своята склонност към сантименталното, веднага се хванали на думите на непознатия и само след два дни Луций Еквиций беше едва ли не носен на ръце, посрещан навсякъде като сина на Тиберий Гракх. Жалко, че всички законородени синове на Гракх са покойници, не мислиш ли? Не може да се отрече, че Луций Еквиций прилича поразително на Тиберий Гракх. Чак да не го повярва човек. Същият глас, същата походка, същите гримаси, дори си бърка в носа като него. Мисля, че точно заради това съм твърде скептичен относно действителната връзка на Луций Еквиций с покойния. Прилича повече на брат — близнак, отколкото на син. Синовете може и да приличат на бащите си, но чак пък всеки жест… Има и много случаи, когато жена легне с нечие синче, после тръгне да обяснява на съпруга си, че ако детето им е одрало нечия друга кожа, то е защото всъщност на нея прачичо й е бил Гай Баний и така нататък…

Това, което обаче знаем ние, старите кримки от Сената, е, че Сатурнин отива право при въпросния Луций Еквиций, качва го отново на рострата и го съветва да си намери последователи. Само няколко дни по-късно Еквиций е героят на деня в очите на всички римски граждани с доходи, по-ниски от тези на трибуните на хазната и по-високи от тези на пролетариите; сиреч на всички търговци, собственици на дюкяни, занаятчии, дребни земевладелци, изобщо на цвета на третата, четвъртата и петата класи. Навремето те целуваха земята под краката на братята Гракхи, всички тези скромни люде, които нямат възможност често да изложат своя вот, но все пак гласуват в трибите си, за разлика от освобожденците и пролетариите. Хората, които ще отхвърлят милостинята, но няма да преживеят, ако цените на хляба станат астрономически.

Назначените отци в Сената, особено онези с пурпурните ръбове по тогите, започнаха лека-полека да се тревожат от този нов обект на богоговение, още по-малко, че лъже-Гракхът се ползва със съдействието на потайния Сатурнин. И все пак можеше ли изобщо нещо да се предприеме? Най-накрая не друг, а новият върховен понтифекс Ахенобарб (на него все по-често и по-често му лепват нов когномен — пипина) предложи сестрата на братя Гракхи (да ти напомня — вдовицата на Сципион Емилиян, нищо че едва ли някой ще забрави какви свади ставаха между двамата съпрузи навремето) да бъде доведена на Форума и да се срещне на рострата с мошеника, за да го разобличи публично.

Преди три дни събитието се случи Сатурнин стоеше в единия край на рострата и се хилеше като глупак (само че той не е; какво ли е замислял?), докато Луций Еквиций се блещеше при вида на някаква си съсухрена старуха, за която може би дори не е подозирал, че съществува. Ахенобарб Пипина прие крайно величествена стойка, прегърна Семпрония през раменете — нещо, което не й се понрави ни най-малко, затова и го пропъди надалеч, сякаш беше някаква нахална буболечка, — и я попита с гръмовния си глас: «Дъще на Тиберий Семпроний Гракх и Корнелия Африкана, познаваш ли този мъж?»