Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Дали ще повярваш, между другото, че на света се е родил такъв малоумник като един от тазгодишните претори — Сервилий, плебей, доста е съмнително откъде си е взел фамилията, — който дори успя да си купи избирането за авгур с парите на могъщия си патрон Ахенобарб и по този повод да се кръсти Гай Сервилий Авгур (представи си!). И този малоумник да стане онзи ден пред целия Сенат и да обвини Лукул, че нарочно протакал войната в Сицилия, за да си осигури удължаване на империума и за догодина.

Питаш се въз основа на какви доводи смее той да направи подобно, най-малкото изненадващо обвинение? Ами защото, след като нанесъл такова тежко поражение на робите, не се бил втурнал да завземе и крепостта им Триокала, оставяйки труповете на тридесет и пет хиляди роби да гният на бойното поле и огнищата на съпротива в района на Хераклея Миноа да се загнездят като краста в кожата на римската сигурност! Лукул си е свършил работата много добре. След като направил робите на пух и прах, той си дал почивка от една седмица, през което време да се погрижи за мъртъвците и да се разправи с въпросните огнища на съпротива, та чак след това да се придвижи с цялата си армия към Триокала, където се спотайвали оцелелите след разгрома роби. Но Сервилий Авгура твърди, че на Лукул е трябвало да му поникнат крила, за да полети след битката право към Триокала. Според Сервилий Авгура след поражението си оцелелите роби били обхванати от такава паника, че само да се покажели легионите пред стените на крепостта им и щели да се предадат безусловно! Докато, след като Лукул тъй злополучно се бил забавил, робите превъзмогнали уплахата си и вече били готови за нов отпор. Сега пък питаш откъде черпи сведенията си Сервилий? Естествено, че от авгуриите си! Как иначе може да проумее състоянието на духа на тълпа от разбунтували се роби, които са затворени в непристъпна крепост? Пък и самият факт, че Лукул след толкова много протакания най-сетне се бил решил да даде генерално сражение на робите, а след това отново седнал да протака, не било ли явно доказателство, че открай време е разчитал империумът му да бъде продължен? Какви планини от глупости! Лукул е действал, както му е диктувала елементарната логика: преди да мине на бета е свършил с алфа.

Речта на Сервилий Авгура ме отврати, но още повече ме отврати последвалото изказване на Ахенобарб Понтифекс Максимус, който с пълен глас подкрепи скалъпените от клиента му обвинения. Разбира се, че всички кабинетни генерали по задните редове на Сената, които ако ги изведеш на бойното поле, няма да знаят от коя страна е тяхната армия, се хванаха на глупостите и решиха, че наистина позорът от цялата ситуация е за сметка на Лукул! Ще става, каквото ще става, ти само не се изненадвай, ако научиш едно, че Сенатът реши пълномощията на Лукул в Сицилия да не се продължат, и второ, че задачата да се справи с въстанието в Сицилия догодина е дадена не другиму, а на все същия Сервилий Авгур, който даде ход на този лов на изменници единствено с цел сам да се докопа до управлението на Сицилия! За толкова неопитен, но в същото време напълно изкуфял човек като Сервилий Авгур подобна чест е повече от желана, след като Лукул наистина вече му е свършил почти цялата работа. Разгромът при Хераклея Миноа е накарал шепата оцелели въстаници да се скрият в миша дупка, откъдето вече и да искат, не могат си показа носа: Лукул е стегнал Триокала в здрава обсада. Освен това преторът успя да накара голяма част от местните свободни земеделци да се върнат в стопанствата си и да се погрижат за идващата реколта. Полетата на Сицилия вече не са заплашени от никого и Рим няма да се страхува повече от глад! На новия управител Сервилий Авгур му трябва само да излезе на подредената преди него сцена, да се поклони наляво, да се поклони надясно и да събира овациите. Да знаеш, Гай Марий, няма по-ужасно нещо на света от това да храниш големи амбиции и да не притежаваш никакви способности.

Едепол, едепол, голям позор, нали така? Съдбата на Лукул не може да не ме изпълни с възмущение и огорчение. Наистина го съжалявам. Но да продължа с историята за Скавър и неговото случайно запознанство със сицилийския търговец на зърно. Сега, след като навремето пресмятахме, че според новия закон около една четвърт от робите, заети в отглеждането на пшеница в Сицилия, ще бъдат освободени, търговците си направили сметката, че и реколтата ще бъде с около една четвърт по-бедна. И така, една четвърт от житото в Сицилия си останало без купувач, защото никой не си бил правил планове да го купи. До онези паметни две седмици, когато онази мишка Нерва не дари свободата на осемстотинте роби-италийци. Откупвачът, с когото се запознал Скавър, бил един от малкото, които веднага надушили накъде духа вятърът и в продължение на същите тези две седмици пребродили цяла Сицилия, за да изкупят и последното зрънце пшеница на смешно ниска цена. След това земевладелците притиснали Нерва, той закрил едва влезлия си в действие съд и робите се върнали на полето. Работната ръка си останала същата, а изведнъж се оказало, че цяла една четвърт от реколтата по полето вече е собственост на някого или някои, дори не се знаело колко са на брой никому неизвестни прекупвачи, които при това се били сдобили с него на безценица. Скоро се разбрало и как тъй всички силажни ями от Рим чак до Путеоли били предварително наети пак от неизвестни люде. В тях трябвало да бъде складирана онази една четвърт от сицилийската реколта, която на следващата година, след като италийските роби наистина видят свободата си и добивите на пшеница, в Сицилия наистина намалеят, ще бъде разпродадена на много по-висока цена.