Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Това, което предприемчивите прекупвачи обаче не отчели, било въстанието на робите. Вместо да се ожънат и четирите четвърти от реколтата, както си правили сметката те, не било ожънато нищо. Великият план за огромни печалби се провалил и наетите предварително силажни ями си останали празни.

Но да се върнем на онези две седмици, с които Нерва освобождаваше роби, а неколцината прекупвачи са обикаляли острова в търсене на жито. В момента, в който те си свършили работата обаче, в същия ден, когато управителят закрил съда, групата на прекупвачите била нападната от разбойници и всички до един били избити. Или поне така си мислели разбойниците. Един обаче оцелял и това бил същият търговец, с когото имал късмета да се срещне в Остия Скавър. По думите му били го счели за мъртъв и го оставили на пътя.

Скавър веднага намирисал, че от цялата работа ще излезе нещо голямо. Хванал следата и нито веднъж не се отклонил от нея. Какъв нос има нашият Принцепс Сенатус! И какъв ум! Той веднага си представил какво ще да се е случило, и то когато самият потърпевш си нямал и най-малката идея кой му е помислил злото. Колкото и да не съм съгласен с фанатичния му консерватизъм, трябва да си призная, че винаги съм обичал Скавър като човек. Заравяйки нос в земята като куче, той скоро открил, че неизвестните злосторници са не други, а миналогодишният консул Гай Флавий Фимбрия и тазгодишният управител на Македония Гай Мемий! Двамата го били подлъгали предната година да тръгне по фалшива следа, отвела го право при квестора в Остия, сегашния ни народен трибун Луций Апулей Сатурнин.

След като събрал всички нужни доказателства, Скавър се изправи пред всички и публично се извини на Сатурнин, при това два пъти — веднъж в Сената, веднъж пред народа. Това ще да му е струвало големи усилия на волята, но пък с искрената си молба за прошка той защити по най-добрия възможен начин своята дигнитас. Трябва да призная, че и самият Сатурнин за времето, откакто се върна в Сената, нито веднъж не е казал лоша дума за Скавър, затова и той също излезе и пред Сената, и пред народа, заявявайки, че никога за нищо не е имал зъб на Принцепс Сенатус, понеже е разбирал колко умело са го изиграли самия него. Освен това бил му изключително признателен, че е разобличил истинските виновници и по този начин е върнал репутацията му на почтен човек. Така че и Сатурнин остана в крайна сметка с неопетнена дигнитас. Пък и всички са доволни, когато двама интелигентни мъже намерят добрата воля да си простят един на друг грешките.

Скавър дори предложи на Сатурнин сам да призове Фимбрия и Мемий пред новоустановения си съд, занимаващ се с държавна измяна. Естествено Сатурнин прие. Така че в момента сме в очакване да гърми и трещи на Форума. Е, вярно, случаят е такъв, че няма да се вдигне много пушек, за да се скрият зад него виновниците. Предполагам, че със случая им ще се занимават само конници, а пък те имат за какво да си връщат: говори се, че много конници са изгубили луди пари по време на житната криза, а вече Фимбрия и Мемий се изкарват виновни едва ли не за всичко, станало в Сицилия. Започвам да си мисля, че се случва все пак и злосторниците да си получат заслуженото.

Другата история, свързана със Сатурнин, е доста по-весела, при това е пълна с много повече неизвестни. Аз самият още не мога да отгатна какви са плановете на нашия трибун, особено след като вече е видял възмездието си.

Преди около две седмици на Форума се появил някакъв непознат, който се възползвал от това, че няма събрание на комициите, нито пък на рострата се четат речи от скучаещи аматьори — оратори, и мигом заел стратегическото място. От трибуната той започнал да обяснява на висок глас на всички, намиращи се на Форума, че се казвал Луций Еквиций и че бил освобожденец, римски гражданин от Фирмум Пиценум. И сега чети внимателно, Гай Марий, това е направо фамозно! Твърдял, че бил незаконен син на Тиберий Семпроний Гракх!

Естествено никой не тръгнал да му се меси и той спокойно разказал целия си живот. В интерес на истината, ако и да са измислени, твърденията му са логически подредени. Накратко съдбата му била следната: майка му била свободна римска гражданка от почтен, но скромен род. Била се влюбила в Тиберий Гракх, който й отвърнал със същото. Разбира се, скромният й произход не им позволявал да се оженят, затова девойката му станала любовница. Живеела в малка, но уютна къща в едно от провинциалните имения на Тиберий Гракх. По някое време на бял свят се появил и Луций Еквиций, наследил името на майка си.