Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— За наше щастие те не познават нито едното, нито другото, така че рано или късно ще ги натирим в кучи задник. Или поне аз така мисля. Ето, изпий това. Фалернско.

Сула бавно отпи няколко глътки.

— Вино, вино, вино-о-о! Божествен нектар, лекарство за изтощената душа, балсам за нараненото сърце! Как съм могъл толкова време да съществувам без вино? — Сула се засмя. — Ако ще повече цял живот да не вкуся бира или медовина, хич не ме е грижа! Виното е питието на цивилизованите . Нито се оригваш, нито пърдиш, нито ти тежи на стомаха. От бирата човек се превръща в ходеща бъчва.

— Къде е Квинт Серторий? Надявам се, че нищо не му се е случило?

— И той трябва да е тръгнал за насам, но се разделихме по пътя, пък и исках да те видя на четири очи, за да ти докладвам — обясни Сула.

— Както смяташ за добре, Луций Корнелий, стига да науча всичко, с което можеш да ми помогнеш — изгледа го едва ли не нежно Марий.

— Само че не знам откъде да започна.

— Най-лесно е да тръгнеш от самото начало. Кои са германите? Откъде идват? Колко години вече се скитат по света?

Сула отпи от виното си и затвори очи в блаженство.

— Самите те не се наричат германи, ами всеки се смята за част от отделен народ: кимври, тевтони, маркомани, херуски и тигурини. Родината на кимврите и тевтоните е някакъв издължен, равен като дъска полуостров, намиращ се на север от Германия. Някои гръцки географи бегло споменават за съществуването му и го наричат Херсонес Кимврийски. Изглежда, че северната половина на полуострова е била населявана от кимврите, докато южната — онази, която граничи с Германия — от тевтоните. Въпреки че те самите се смятат за отделни народи, трудно е да се открият някакви особени физически черти, по които да се различават. Все пак езиците им наистина не звучат еднакво, нищо че се разбират прекрасно помежду си.

Не били номади, но не можем да ги наречем и земеделци. Не само че не са отглеждали пшеница, но и са обработвали земята по съвсем първични техники. Доколкото разбирам, зимата по родните им места е повече дъждовна, отколкото снежна, и земята е покрита през цялата година със свежа трева. Живеели от скотовъдство, като тук-там засаждали по някое парче земя с ръж и ечемик. Храната им се състояла от говеждо месо, мляко, зеленчуци, малък, черен и твърд хляб и овесена каша.

Някъде по времето, когато се самоуби Гай Гракх, сиреч преди двадесетина години, в продължение на цяла година земята им станала жертва на жестоки наводнения. И по планините, от които извирали реките им, навалял много сняг, и върху главите им се изсипали много пороища, придружени с жестоки бури и големи морски приливи. Целият полуостров бил погълнат от Атлантическия океан. Когато водите най-сетне се отдръпнали, земята се била напоила дотолкова със сол, че повече трева не щяла да никне, а кладенците им се оказали неизползваеми. Затова и едните, и другите си направили каруци, събрали добитъка, който бил преживял бедствията, тръгнали да си търсят нова родина.

Марий се беше превърнал в слух, застанал на ръба на стола си в напрегнато очакване да чуе по-нататък. Дори не поглеждаше към чашата си с вино.

— Всички ли са тръгнали? Колко са били общо на брой?

— Не, не всички. Старите и телесно слабите били ударени по главата и погребани в огромни могили. По пътя тръгнали само бойците, по-младите жени и децата. Доколкото мога сам да пресметна, когато са тръгвали на югоизток по долината на река Албис, са били около шестстотин хиляди души.

— Но нима онази част от света не е почти пуста — намръщи се недоумяващо Марий. — Защо не са се заселили по бреговете на Албис?

Сула вдигна рамене.

— Кой може да каже, след като и те самите не знаят? Изглежда, са оставили съдбата си в ръцете на своите богове и са чакали да получат някакъв знак свише, че вече са стигнали новата си родина. Във всеки случай по онова време никой не се е опитвал да им се изпречи на пътя. Поне докато не стигнали изворите на голямата река и за пръв път в историята си видели с очите си планина. Кимврийският Херсонес бил равнинен, ниско над морето.

— Явно, щом океанът е могъл да го залее — подметна Марий, но в следващия миг нетърпеливо махна с ръка. — Не исках да прозвуча саркастично, Луций Корнелий! Никога не ми идват правилните думи. — И за да се извини за нетактичността си, той наля още веднъж чашата на Сула. — Предполагам, че планините са им направили голямо впечатление?

— Така си е. Дотогава боговете им населявали най-вече небето, но като видели как високите върхове на планините стържели облаците, те започнали да почитат боговете, криещи се в недрата им. Оттогава почти непрекъснато се движели в близост до някоя планина. На четвъртата година прекосили алпийския водораздел и влезли в басейна на Данубий — река, за която знаем много повече. Тръгнали на изток, следвайки течението на Данубий към равнините на гетите и сарматите.