Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но ти наистина си живял сред тях! — не можеше да скрие удивлението си Марий.

— Е, нямаше как, налагаше се!

Като отпи от виното в чашата си, Сула добави до ръба вода.

— Загубил съм навик да пия вино — учуди се той. — Както и да е, главата ми ще се оправи всеки момент. Успях да се промъкна сред кимврите по времето, когато те все още се опитваха да си пробият път през Пиренеите. Това беше, след като ти доведох пленника, значи най-вероятно миналия ноември.

— Как успя да се вмъкнеш при тях? — не знаеше какво да попита Марий.

— Ами те вече започваха да чувстват липса на достатъчно хора, логично след толкова много войни, водени за толкова кратко време; особено след Араузио… Понеже всички се движат заедно: мъже, жени и деца, всеки загинал воин обикновено оставя след себе си вдовица и сираци. Жените се превръщат в истинска тежест за племето си, поне докато момчетата им не пораснат достатъчно, за да заемат мястото на бащите си във войската. Затова е прието всяка вдовица да тръгне отрано да си търси нов съпруг и естествено погледите се отправят към по-младите или пък към по-нерешителните — онези, които още не са си взели невести. Ако вдовицата успее да се свърже с някой нов, който да поеме и грижата за децата й, тогава положението й в племето си остава същото както при първия й съпруг. Каруцата, която е донесла със себе си, й остава като зестра. Макар че не всички вдовици разполагат с цели каруци. Както и не всички си намират нови мъже. Ако имаш каруца, това обикновено помага. На всяка вдовица й се дава определено време да уреди наново живота си: три месеца, сиреч един сезон. Ако не успее да се събере с мъж, бива убивана заедно с децата си, а имуществото й се дава по жребий на някое от семействата, които си нямат собствена каруца. Всички, които започнат видимо да се състаряват, също са обречени на смърт, както и доста от малките момичета, за които родителите им не виждат бъдеще.

Марий направи гримаса на отвращение.

— А пък все си мислех, че ние сме жестоки!

Но Сула поклати глава.

— Какво значи да си жесток, Гай Марий? Германите и галите са като всички други народи. Те изграждат определен тип общество не за друго, а за да оцелеят като народ. Онези, които се превърнат в пречка за останалите, просто трябва да се откъснат от общината. А кое е по-добре: да изоставиш един безпомощен старец сам насред дивото или да му строшиш главата веднага и на място? Да си умираш от глад и студ в продължение на седмици, може би месеци, или да те убият кажи-речи безболезнено за секунда? Това поне е техният начин на разсъждение. Те не могат да си позволят друг.

— Да, предполагам — съгласи се, макар и неохотно Марий. — Аз лично никога не бих посегнал на нашите старци. Мисля, че си струва да ги храниш, само и само да слушаш съветите им.

— Но това е защото ние можем да си позволим да се грижим за старите си роднини, Гай Марий! Рим е много богат. Затова Рим може спокойно да поддържа поне част от онези, които вече са изгубили възможността си да допринасят за благополучието на обществото. Но ние не осъждаме родителите, които дадат нежеланите си деца за осиновяване, нали? — попита Сула.

— Разбира се, че не!

— Тогава къде е разликата? Когато германите най-после си намерят своята нова родина, те ще заприличат повече на галите. А галите, които са живеели под благотворното влияние на гърците и римляните, вече малко или много приличат на гърците и римляните. Установяването на някое определено място ще позволи на германите да променят правилата си на поведение; те ще натрупат достатъчно богатство, за да издържат старците, вдовиците и децата си. При това те никога не са живели в градове, всички са расли на село. Забелязал ли си, че жителите на градовете винаги следват други принципи от тези на селяните? За да се освободят от старите и болните, градовете разполагат с едно много силно оръжие — епидемиите. Освен това попадне ли в града всеки дошъл от селото, той се откъсва от семейството си, губи чувството за принадлежност към определено място. Колкото повече се разраства Рим, толкова повече и жителите му заприличват на германите.

Марий се почеса по главата.

— Съвсем загубих мисълта ти, Луций Корнелий. Ако си така любезен да се върнеш на въпроса! Какво стана с теб самия? Сигурно си си намерил някоя вдовица и си се прикрепил към някое племе като боец?

Сула кимна с глава.

— Точно така. И Серторий постъпи по същия начин, само че в друго племе, заради което и сме имали редки случаи да се срещаме и да обсъждаме чутото и видяното. И двамата си намерихме жени с каруци, които са останали без мъже. Разбира се, първо трябваше да си извоюваме място в племената, и то с качествата си на бойци. Но това вече го бяхме постигнали още миналата година, преди да дойдем да ти доведем Копил, а жените си избрахме още щом се върнахме.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x