Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Това, което въведох аз, е сглобката да бъде съвсем крехка. В момента, в който пилумът се удари в каквото и да било, металното острие ще се откъсне от дървената дръжка. По този начин, дори ако оръжието падне на земята, неприятелят ни няма как да си го прибере, а пък в случай, че след сражението ние задържим терена, оръжейниците ни ще съберат счупените части и ще ги използват наново. Така хем ще пестим пари, хем ще си пазим и живота, защото неприятелят ще има един коз по-малко срещу нас. И това е наистина всичко, за което мога да се сетя да ти пиша. Очаквам отговор.“

Публий Рутилий Руф остави писмото усмихнат. Речта не беше много според граматичните правила, нито езикът — изящен; да не говорим, че само Гай Марий можеше да нарече подобно творение стилно. И все пак това си беше той, Гай Марий. Сякаш си правеше портрет с писмата, които пращаше. Но приятелят му не можеше да не се разтревожи от тази перспектива да се кандидатира отново за консул. От една страна, беше разбираемо, че Марий държи да остане главнокомандващ, докато германите не бъдат разгромени — никой друг на негово място не би имал изгледи за успех. Но от друга — Рутилий Руф беше прекалено силно привързан към римския начин на мислене, за да не гледа с тревога на подобни аспирации у стария си боен другар. С германи или без германи Марий прекаляваше… Рутилий Руф би искал все пак да знае дали политическите промени, които Марий внасяше, наистина не противоречат на самия римски дух, такъв какъвто е бил по времето на Ромул. Той можеше с ръка да признае, че обича Марий по начин, непривичен за двама мъже. Но дори и тази обич не можеше да му затвори очите пред факта, че Марий помита всяка традиция, изпречила се на пътя му. Да промени пилума ? Нямаше ли нещо , което Марий да остави непокътнато?

Това обаче не беше причина Публий Рутилий Руф да не седне да напише своя отговор на минутата. Нямаше как, той обичаше Гай Марий.

„Понеже това лято се оказа доста мързеливо и бездейно, не мисля, че има за какво толкова да ти пиша, скъпи ми Гай Марий. Поне напоследък не се е случило нищо забележително. Твоят високоуважаван колега, вторият консул Луций Аврелий Орест е болен, но той не беше добре със здравето и когато го избираха. Не разбирам защо изобщо се кандидатира, може би просто защото е смятал, че подобен пост му приляга. Остава да видим дали той самият е прилягал на поста си. Нещо ме кара да мисля, че не.

Новините представляват по-скоро хроника на два пикантни скандала, които излязоха наяве в последните седмици. Сигурен съм, че ще ти достави удоволствие да ги научиш. Най-интересното е, че и двата се свързват с името на твоя народен трибун Луций Апулей Сатурнин. Необикновена личност е този юнак, няма що. Събрал е у себе си всички възможни противоречия. Винаги си мисля, че Скавър допусна голяма грешка, дето го извади на показ пред цял Рим. Сатурнин влезе в Сената, сигурен съм, с една-единствена мисъл — да стане първият Апулей седнал на консулския стол. Това обаче не му пречи с всеки свой следващ ход да върви именно към пълното обезсмисляне на консулската длъжност. Да, да, чувам те да казваш, че песимизмът ми е необоснован, че преувеличавам и че за всичко е виновен светогледът ми на традиционалист. Но аз знам, че съм прав. Надявам се, ще ме извиниш, че за пръв път ще споменавам някого само по когномена му. Тъй и тъй писмото ще бъде дълго, поне ще си спестя излишните повторения.

Сатурнин получи своето възмездие. Ти как мислиш по въпроса? Аферата вдигна голям шум и увеличи още повече реномето на нашия почитаем Принцепс Сенатус Скавър. Трябва да признаеш, че той заслужава доста по-голямо уважение от другарчето си Прасчо, най-малкото, защото е много по-умен. Но пък и винаги е съществувала съществена разлика между Емилии и Цецилии.

Както знаеш — знам, че знаеш, защото лично ти го писах в едно друго свое писмо, Скавър продължи да играе ролята на спасител на римските стомаси и непрестанно снове между Остия и Рим, за да тормози до смърт снабдителите със зърно, които често остават без никаква печалба от дейността си. Въпреки големия недостиг вече втора реколта цените на житото в Рим не са мръднали почти никак и всичко това се дължи единствено на забележителните усилия на Скавър.

Да, да, свършвам с хвалебствията и минавам по същество. Изглежда, че преди два месеца, когато се намирал в Остия, Скавър се натъкнал на някакъв откупвач на зърно, който по принцип си водел търговийката в Сицилия. Не е нужно тук да отварям скоба за положението в Сицилия и за въстанието на робите; от Сената все те държат в течение с редовните бюлетини, които ти пращат. Единствено ще ти кажа, че по мое мнение тази година като управител в Сицилия беше пратен най-подходящият възможен човек. Може да е аристократ до дъното на душата си и да е стиснат като котешки задник, но все пак Луций Лициний Лукул няма равен на себе си в методичността и акуратността, с която си върши работата по бойните полета и се отчита за свършеното пред Сената.