Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Чак на другата пролет стана ясно какво е истинското отношение на германите към приютилите ги по земите си атуатуци, отношение, за което дори не можеха да подозират Сула и Квинт Серторий, напуснали варварите от няколко месеца. Когато волските каруци потеглиха на юг и стотици хиляди преселници поеха по своя път към Италия, кимврите, тевтоните й останалите дадоха на атуатуците да пазят всичко онова, което не искаха или не смееха да вземат на път. Шест хиляди отбрани воини останаха при атуатуците, за да ги бранят от съседните племена — тях и цялото богатство, което няколкостотинте хиляди души носеха със себе си по време на дългото скитане из Европа: златни статуетки, златни колесници, златни юзди, златни талисмани, златни монети, златни кюлчета, няколко тона прекрасен кехлибар и още различни други скъпоценности, които бяха взели тук й там по време на безкрайното си пътешествие или мъкнеха със себе си още от родните места, за да носят спомен за предците си. Единственото злато, което германите взеха със себе си на юг, беше златото по вратовете, ръцете и краката им. Останалото трябваше да остане скрито при атуатуците, по същия начин, по който волките тестосаги от Толоза бяха пазили в продължение на век и половина златото на галите.

Когато Сула се върна при Юлила, нямаше как да не я сравни с Хермана. Римската съпруга му се видя разпусната, небрежна, невъзпитана, необразована, незачитаща ред и дисциплина и ненавистна . От предишната им среща поне беше запомнила, че не трябва да му скача на врата и да го опипва пред погледите на робите. Но както Сула трябваше да си каже след вечеря, тази случайна проява на благоприличие от страна на жена му се дължеше не толкова на желанието й да му угоди, колкото на присъствието на майка й Марция в къщата. Защото с Марция нямаше как да не се съобразяваш — тя беше навсякъде и те наблюдаваше със своя строг, осъдителен, лишен от обич и снизходителност поглед. Годините не бяха я пощадили, а след толкова дълъг и щастлив брак с Гай Юлий Цезар тя трудно понасяше живота на вдовица, който й предлагаше повече грижи, отколкото радости. „Освен това — мислеше си Сула — жена като Марция би се презирала, че е родила толкова недостойно същество като Юлила.“

И в това не виждаше нищо нередно. Той самият се мразеше заради грешката, която допусна, оженвайки се за Юлила. И все пак нямаше да е добро решение, ако я пропъдеше от дома си, защото все пак не можеше да я обвини в разврат нито с хора от простолюдието, които предпочиташе една Метела Калва например, нито със своите равни. Навярно изневярата беше единственият порок, който Юлила не познаваше. Пък и пиянството й беше останало скрито за околните и никой в Рим не можеше да предполага каква бездънна бъчва е съпругата на Луций Корнелий Сула; и това естествено се дължеше единствено на стоическите усилия на Марция да крие неуредиците в семейството си. Сула обаче не можеше да каже, че й е благодарен: дори да се заловеше с унизителните процедури за искане на дифареацио , той не би могъл да представи достатъчно уважителни доводи да го получи.

И все пак с Юлила не можеше да се живее. Плътските й желания бяха незадоволими, а и Сула гледаше на съпружеските си задължения все повече и повече като на мъчение, с което трябва да изкупва Бог знае какви грехове. Само да погледнеше Юлила и мъжествеността му се свиваше като някой от онези гигантски охлюви, които Публий Вагиений беше извадил навремето от торбичката си. Той не желаеше дори да се докосва до жена си, още по-малко тя да докосва него.

За една жена може и да е лесно да се престори, че изпитва желание към някого, още повече че изпитва удоволствие от сношение с него; един мъж обаче не може да си позволи нито едното, нито другото. „Ако по принцип мъжете могат да лъжат по-малко от жените — мислеше си с горчивина Сула, — то е, защото са се родили с един клатещ се между краката им издайник, който, опре ли ножът до кокала, не може да излъже никого.“ И това белязваше за цял живот поведението на мъжа. А ако съществуваше обяснима причина защо някои мъже се чувстват привързани към други мъже, то беше, понеже в любовта към хората от същия пол никой не можеше да иска от партньора си да му е верен.

Нищо в тези размишления не вещаеше добро за Юлила, но пък и тя нямаше откъде да разбере какви минават през главата на мъжа й. Единственото, което беше повече от ясно, бе, че в отношението си към нея той се показваше все по-безразличен. В продължение на две нощи Сула я избягваше, като ставаше все по-нервен, а оправданията му звучаха все по-измислени. На третата сутрин тя стана от леглото по-рано от мъжа си, отиде в дневната си да изпие кана вино и бе хваната натясно от майка си.