Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Много буен кон си яхнал, Луций Апулей — подвикна му Сула. — Гледай само да не те хвърли, преди да си слязъл от него.

— Току-що представих напълно официално съдебен иск срещу Квинт Сервилий, назначени отци — рече Сатурнин, без да обръща ни най-малко внимание на забележката на Сула, когото считаше за дребна риба, — но с въпроса ще се занимае съдът за държавна измяна. Сега съм дошъл да искам пари.

На заседанието присъстваха по-малко от осемдесет сенатори, все хора без влияние. Въпреки относително безопасното място за събиране останалите бяха предпочели да си останат по домовете. Сатурнин изгледа презрително присъстващите.

— Искам пари, с които да купя жито за римския народ — заяви той. — Ако нямате достатъчно в хазната, съветвам ви да заемете отнякъде. Защото аз ще получа парите си!

И ги получи. Колкото и да протестираше и да се червеше пред колегите си, Цепион, градският квестор, получи нареждане да отсече специална емисия сребърни монети от запасите на сребро в храма на Опс и да закупи необходимите количества зърно, без повече да упорства.

— Ще се видим в съда — сбогува се мило с Цепион Сатурнин, след като заседанието беше разпуснато. — Ще бъде голяма чест за мен да те осъдя лично.

Но тук Сатурнин надцени силите си; съдебните заседатели, все конници, започваха да гледат с лошо око на големия оратор и още преди да е започнал процесът, повечето от тях бяха взели страната на Цепион. В последния миг се оказа, че дори Фортуна иска да се застъпи за младежа. Тъкмо насред защитната реч на адвоката му дойде спешно писмо от Смирна, в което се съобщаваше за смъртта на Квинт Сервилий Цепион Старши, който не бе намерил достатъчно утеха в планините си от злато. Осиротелият Цепион горчиво заплака пред съда, заседателите бяха трогнати от тази му постъпка и на бърза ръка го обявиха за невинен.

Идваше време за избори, но никой не се наемаше да ги проведе, защото тълпите продължаваха да прииждат всеки ден на Форума, а складовете за жито, както и преди си оставаха все тъй празни. Вторият консул Флак настояваше изборите да изчакат Гай Марий да се възстанови и да дойде да ги проведе лично, освен ако болестта му не се окаже неизлечима. Макар и жрец на Марс, у Луций Валерий Флак нямаше и капчица войнственост, за да се залови с провеждането на избори в такава нездрава атмосфера.

Марк Антоний Оратор беше провел крайно успешна тригодишна кампания срещу пиратите по бреговете на Киликия и Памфилия. В присъщия си аристократичен стил той сложи официално край на войната с разбойниците на церемония в запазилия се като културна столица на Гърция красив и космополитен град Атина. В Гърция Антоний беше посетен от близкия си приятел Гай Мемий, който тъкмо се беше върнал в Рим след изтичането на управителския му мандат в Македония и се бе видял изправен пред Главциановия съд за злоупотреби заедно с Гай Флавий Фимбрия за зърнената афера. Фимбрия беше отнесъл по-голямото наказание, но за нещастие и Мемий беше обявен за виновен само с един глас повече. Беше избрал за място на заточение Атина, защото приятелят му Антоний беше прекарал доста време там, а пък тъкмо неговата помощ беше нужна за човек в положението на Мемий, който чакаше Сенатът да опрости присъдата му. Това, че бе успял да заплати огромната наложена му глоба, се дължеше на чиста случайност — като управител на Македония той бе плячкосал някакво село на скордиските и за своя огромна изненада беше попаднал на скривалище с не по-малко от сто таланта злато. Също както Цепион в Толоза, Мемий не виждаше причина защо и той да не присвои цялото злато за себе си. Известен дял получи и Антоний в Атина, за да може за няколко месеца да издейства помилването на Мемий, който победоносно се завърна и на стола си в Сената.

Понеже войната с пиратите вече беше завършена, Гай Мемий бе решил да мине през Атина, та да се върне в Рим заедно с победителя Марк Антоний. Благодарение на златото дружбата им беше по-крепка от всякога и двамата крояха планове да се кандидатират едновременно за консули.

Вече наближаваше краят на ноември и Антоний се беше разположил заедно с малката си армия на лагер на Марсово поле, очаквайки да му бъде отсъден триумф. Нещо, което Сенатът, събрал се този път за по-сигурно в храма на Белона, беше щастлив да му позволи. И все пак Антоний трябвало да потърпи до десетия ден на декември, защото още не се били провели изборите за народни трибуни и тълпите от бедняци продължавали да задръстват Форума. За щастие дългоочакваните избори се очакваше да минат всеки момент и новоизбраната колегия щеше да встъпи в длъжност както обикновено. Иначе Антоний трябваше да разбере, че при настоящото състояние на духовете в Рим, не може и да става дума за триумфални шествия.