Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Защо си толкова убеден, Квинт Лутаций, че като се изберат новите народни трибуни, тълпите ще опразнят Форума? — обади се от мястото си Сатурнин.

— Мисля, че от всички присъстващи ти най-добре би могъл да ни осветлиш по въпроса, Луций Апулей! — тросна му се Катул. — Ти ги държиш на Форума, ти им четеш речи ден след ден, ти им даваш обещания, неизпълними както за теб, така и за целия августейши Сенат! Как мислиш, че ще купим жито, като такова изобщо не съществува?

— Не си мисли, че като изтече мандатът ми, ще престана да държа речи — закани се Сатурнин.

— Не се и надявай — сряза го Катул — В мига, в който станеш отново частно лице, Луций Апулей, дори да ми е нужен за целта цял месец и сто души помощници, ще изнамеря в таблиците нужния закон или прецедент, според който да ти забраня да говориш от рострата или от която и да е друга точка на Форума!

При тези му думи Сатурнин прихна да се смее, като от вълнение чак се затресе и от очите му уж започнаха да се леят сълзи — и все пак никой в храма дори не си помисли, че на Луций Апулей му е забавно.

— Търси, колкото си искаш, Квинт Лутаций! И да намериш, и да не намериш, какво значение? Аз просто няма да стана частно лице след задаващите се избори — ще бъда избран отново за народен трибун! Да, Гай Марий е пример за мен, пример и за вас — щом като не можахте, да го спрете със закон, няма да ме спрете и мен! Нищо не пречи един и същи човек да бъде народен трибун, ако ще и цял живот!

— Съществуват римските обичаи и традиции — възрази му Скавър. — И те са достатъчни да спрат навреме всички умни глави, преди да са поискали трети мандат — всички без теб и Гай Гракх. А ти по-добре си вземи бележка от случилото се с Гай Гракх. Когато той слагаше край на живота си в Дъбравата на Фурина, му беше останал само един роб да му прави компания.

— Е, на мен ще ми остане по-голяма компания — възрази му Сатурнин. — Ние, хората от Пиценум, сме свикнали да държим един за друг. Не е ли така, Тит Лабиен? Гай Сауфей? Няма да им е толкова лесно да се отърват от нас!

— Не предизвиквай боговете — посъветва го Скавър. — На тях малко им трябва да се уловят за думите ти, Луций Апулей!

— Аз не се страхувам от боговете, Марк Емилий! Защото те са на моя страна — похвали се той и напусна заседанието.

— Вече се опитах да му го кажа веднъж — отбеляза Сула, докато се разминаваше със Скавър и Катул Цезар. — Яхнал е пощръклял кон и скоро ще бъде хвърлен на земята.

— Както и той самият — подшушна Катул на Скавър, след като двамата се отдалечиха достатъчно от Сула.

— Както и половината Сенат, ама чак сега го разбираме — оглеждаше се Скавър. — Това е наистина красив храм, Квинт Лутаций! Дело на Метел Македоник. Но откакто го няма Метел Нумидик, се чувствам самотен в Сената. — Но в следващия миг той вдигна рамене и се усмихна. — Хайде да догоним нашия втори консул, преди да е напуснал пределите на зайчарника си. С него е лесно — може да извърши жертвоприношение и на Марс, и на Юпитер. Ако успеем да го превърнем в истинска суоветаврилия и всички животни да са в бяло, няма как да не си спечелим благоволението на боговете предизборната церемония да се проведе на Марсово поле.

— А кой ще е лудият, дето ще плати за бялата крава, бялото прасе и бялата овца? — попита Катул и извъртя глава, за да види къде са Цепион и Метел. — Двамата ни квестори ще заквичат, сякаш тях самите ще ги колим.

— О, не виждам защо да не плати нашият бял заек Луций Валерий — усмихна се Скавър. — Нали е човек на Марс?

В последния ден на ноември в Рим пристигна вест от Гай Марий, който свикваше заседание на Сената на следващия ден в Курия Хостилия. Този път дори тълпите на Форума не можеха да уплашат назначените отци и те нетърпеливо се насочиха към Курията, за да видят на какво ли е заприличал Гай Марий. И така на декемврийските календи, още преди да се е зазорило, цялата зала на Сената беше пълна с народ, понеже никой не искаше да закъснее за представлението, а и нали трябваше уважаемите сенатори първо да се отдадат на догадки и предположения…

Гай Марий пристигна последен за заседанието. Фигурата му беше също тъй едра и величествена, както я знаеха всички, походката му беше горда и надменна, нито следа от куцукане, от обездвижване, лявата му ръка спокойно се подаваше изпод гънките на тогата. Но струваше си все пак разкарването — никой не бе очаквал лицето на консула да представлява такава впечатляваща гледка — от едната страна добрият стар Марий, от другата — някакво скръбно превъплъщение, сякаш са забравили да го погребат.