Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Като ви гледам, само си говорите ей така — изсумтя презрително той.

Метел отдавна беше разбрал, че Сула е много повече от послушен слуга на Гай Марий. В неговите очи той просто се беше обвързал с една от фракциите в Сената, затова и никой истински римлянин не би тръгнал да му придиря; по-скоро би се опитал да го привлече на своя страна…

— Не е вярно, всичко е напълно сериозно — възрази той, забравяйки да заекне дори веднъж. — Просто не знаем коя е най-правилната тактика.

— Ами ако тази тактика иска малко насилие? — изпита го Сула.

— Тогава и към насилие ще прибегнем, стига само да защитим правото на Сената да решава как да се харчат парите на римската хазна — рече Цепион.

— Слушайте тогава. Досега на народа никога не се е позволявало да харчи парите на държавата. Нека народът прави законите, срещу това ние нямаме нищо против. Но единствено от Сената зависи колко пари ще бъдат отпуснати за прилагането на един или друг закон — ако пожелае, той може да откаже на народа всякакви средства напълно. Ако започнат да решават вместо нас и как да се използват парите в хазната, то това би означавало, че на нас не ни е оставена вече никаква власт. Досега парите бяха единственият начин да обезсилим законите, приети от народа против нашето желание. Именно със силата на парите навремето унищожихме аграрната реформа на Гай Гракх.

— Ако законът бъде приет, ние няма да попречим на Сената да гласува исканите средства — заяви твърдо Метел. Личеше си, че когато е сред свои хора, не заеква.

— Разбира се, че няма! — съгласи се Сула. — Нито пък ще попречим на самото приемане на закона. Случаят обаче ни дава повод да демонстрираме силата си пред Луций Апулей.

И така, докато Сатурнин наставляваше гласоподавателите как от лекс Апулея фрументария зависи бъдещето на Рим, а плебейското събрание си вършеше работата без потискащото присъствие на беднотията, отишла да се забавлява във Фламиниевия цирк, изведнъж на Форума се появиха Цепион Младши и двеста негови привърженици. Всички бяха въоръжени със здрави дървени сопи, а в редиците им отдалеч личаха умните физиономии на момчета с дебели вратове и отпуснати кореми, все бивши гладиатори, продаващи услугите си на хора, които се нуждаят от нечии здрави мускули и мрачни погледи. Най-отпред обаче вървяха същите онези петдесет сенатори и синчета, които предната вечер бяха развявали байраци у Метел. Водачът на дружината сега беше Цепион, а Сула не се виждаше никъде на площада.

Сатурнин вдигна рамене и изгледа безучастно как момчетата се задават откъм другия край на Форума. Най-накрая благоволи да се обърне към присъстващите в Кладенеца на комициите и да разпусне заседанието.

— Някой да не каже, че заради мен са се трошили глави! — обясни той на гласоподавателите и при тези му думи трибите изведнъж се разпръснаха и хората забързаха към домовете си. — Вървете си вкъщи и елате пак утре! Пак ще гласуваме закона!

На следващия ден заседанието на плебейското събрание протече под немите погледи на цялата римска беднотия, за която нямаше нови гладиаторски игри. Този път отникъде не се показаха сенатори с тояги и законопроектът се превърна в закон за зърното.

— Това, което се опитах да направя, тъпоумнико — хокаше Сатурнин Цепион Младши няколко дни по-късно, когато най-сетне Валерий Флак се видя задължен да свика назначените отци на заседание далеч от тълпите, в храма на Юпитер Оптимус Максимус, за да обсъдят ще се отпускат ли средства или не за лекс Апулея фрументария , — бе да дам за гласуване един закон в мирна и спокойна обстановка, когато тълпите ги няма, а ауспициите са благоприятни. И какво става? Появяваш се ти с тъпите си приятели и искаш да раздаваш правосъдие! — Той се обърна към останалите сенатори, които трябваше да стоят прави в храма. — Само не ми викайте на мен защо законът е бил приет в присъствието на двайсет хиляди пролетарии! Виновен е ей тоя глупак пред мен!

— А пък глупакът се смята виновен най-вече задето не използва сила, когато трябваше! — отвърна му Цепион. — Трябваше да те убия на място, Луций Апулей!

— Много съм ти благодарен, че обяви публично намеренията си пред толкова безпристрастни свидетели — усмихна се Сатурнин. — Квинт Сервилий Цепион Младши, официално те обвинявам в дребна държавна измяна, задето си се опитал да попречиш на един народен трибун в изпълнението на служебния му дълг й дори си заплашил с насилие свещенонеприкосновената му личност.