Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

На Антоний започваше да му се струва, че шансовете му да се кандидатира за консул съвсем намаляват. Защото преди да дойде времето за триумфа му, той трябваше да чака извън помериума , свещената граница на града; империумът му още беше в сила и това го поставяше в абсолютно същото положение, в което би поставило някой чужд владетел — Антоний нямаше право да прекрачва в Рим. А ако не влезеше в Рим, нямаше как да представи кандидатурата си за изборите.

Успешно завършената война с пиратите обаче му беше спечелила голяма популярност сред търговците със зърно и всички останали конници, които имаха вземане-даване с Изтока, защото за пръв път от петдесет години насам източните брегове на Вътрешно море се оказваха безопасни и използваеми за римските кораби. Ако Антоний успееше да запише името си в списъка на кандидатите, той почти със сигурност щеше да бъде избран за първи консул, дори ако срещу него се изправеше Гай Марий. А въпреки че беше участвал в аферата на Фимбрия, Гай Мемий също имаше своите шансове, защото всички си спомняха колко упорито се беше борил навремето срещу Югурта, а после и срещу Цепион, когато последният върна съда за злоупотреби в ръцете на сенаторите. Както Катул Цезар говореше на Скавър Принцепс Сенатус, двамата заедно представляваха отбор, който щеше да си спечели гласовете на преобладаващото мнозинство конници в първата и втората класа — за боните Антоний и Мемий представляваха идеалната възможност Гай Марий най-после да бъде отстранен от консулството.

Защото, разбира се, всички подозираха, че Гай Марий чака да дойде последният момент, за да се появи отново в Рим и да се кандидатира за седми последователен консулски мандат. Вярно, че историята с мозъчния удар беше проверена, но той не се бе обездвижил, нито бе изгубил умствените си способности — за последното можеше да свидетелства всеки, направил си труда да отиде до Кума, за да се увери с очите си в какво състояние е консулът. Никой не се съмняваше, че Гай Марий ще се запише отново като кандидат.

Идеята на наближаващите избори да се представи истински екип от двама души — кандидати, много се харесваше на майсторите на политиката. Застанали рамо до рамо, Антоний и Мемий лесно можеха най-сетне да свалят Марий от мястото на пръв римски магистрат. За целта обаче Антоний трябваше да се откаже от заслужения си триумф, да се откаже от империума си и да прекрачи помериума , преди да е станало фатално късно за консулските му амбиции. А той беше упорит човек…

— Мога да се кандидатирам и догодина — рече на Катул Цезар и Скавър, които специално бяха дошли да го посетят на Марсово поле. — За мен триумфът е по-важен — нищо чудно, докато съм жив, да не ми се предостави друга възможност за спечелване на толкова важна война.

И колкото и да се опитваха двамата сенатори да променят решението му, не можаха да постигнат нищо.

— Добре тогава — вече бе намерил друго решение Скавър и го споделяше с приятеля си, докато се връщаха от Антониевия лагер. — Този път ние ще заобиколим установените правила. Гай Марий дори не се замисля, когато му се наложи да се съобразява с традициите, защо ние да продължаваме да следваме скрупулите си?

Предложението на Скавър обаче беше представено официално на Сената от Катул. Това стана на поредното полунелегално заседание на назначените отци, които трябваше да се пренесат чак в храма на Юпитер Статор при Фламиниевия цирк, за да съберат кворум.

— Настъпили са тревожни времена — говореше Катул Цезар. — Обикновено е прието всички кандидати за куриатните длъжности да се представят лично пред римския Сенат и народ на Форума, за да им се запишат имената в кандидатските списъци. За нещастие недостигът на жито и постоянните демонстрации на Форум Романум правят невъзможно провеждането на избори там. Дали не бих могъл да представя скромното си мнение, че списъците с имената на кандидатите могат тази година — само веднъж, като се имат предвид обстоятелствата — да бъдат изкарани в септата на Марсово поле, където и да гласуват центуриатните комиции? Ние трябва да направим нещо , иначе ще си останем без избори и без консули! Ако преместим мястото на изборите в септата, което вече ще бъде прецедент, ще можем и да съкратим срока между представянето на кандидатурите и самите избори. Освен това така ще уважим и Марк Антоний, който има намерение да се яви на изборите за консули, но няма право да прекрачи помериума , без за целта да се откаже от заслужения си триумф. А пък да проведе триумфа си преди това, би било немислимо при настъпващия в града глад. Но на Марсово поле Марк Антоний ще може да се яви пред списъците лично. Ние всички се надяваме след избирането на новата колегия на народните трибуни, тълпите най-сетне да се разотидат по домовете си. Ако това стане, то Марк Антоний ще може да чества своя триумф, а изборите за куриатните длъжности да се проведат както винаги на Форума.