Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус не се сдържа и започна да пляска с ръце. Първоначално неочакваните му аплодисменти отекнаха някак глухо и неестествено между голите стени и плочките от теракота, но сетне един след друг назначените отци се присъединиха към възторга на своя председател и преди още Марий да е стигнал куриатния си стол, цялата зала ехтеше от овации. С усилие на волята той не се усмихна — усмивката само щеше да подчертае абсурдната асиметрия на лицето му; вече беше забелязал, че всеки път, понечеше ли да се усмихне, на човека насреща му избиваха сълзи в очите, от Юлия до Сула — на всички. Затова той предпочете да остане прав до стола си от слонова кост и като кима и се покланя на всички посоки, да изчака веселбата да утихне.

Скавър стана от мястото си и широко се усмихна.

— Гай Марий, колко е хубаво човек да те види най-сетне! През последните няколко месеца нашият Сенат се беше превърнал в непоносимо скучно място. Като Принцепс Сенатус моя е честта да те посрещна с добре дошъл.

— Благодаря ти, Принцепс Сенатус, уважаеми назначени отци, колеги магистрати — отвърна на поздрава Марий. Гласът му звучеше ясен, всяка дума беше изречена правилно и отчетливо. Колкото и да не му искаше, по дясната половина на устата му заигра лека усмивчица. Лявата обаче остана като застинала. — Ако за вас е удоволствие да ме посрещнете у дома, за мен е десет пъти по-голямо удоволствие да се върна у дома си! Както виждате, бях болен.

Марий пое дълбоко дъх и нямаше човек в залата, който да не усети леката тъга в тази му въздишка.

— И макар болестта ми да отмина, ще си остана занапред със следите от нея. Преди да помоля Сената да се върне към обичайния ред и да се заемем с дела, които не можем да оставим незасегнати, бих искал да направя едно заявление. Аз няма да се кандидатирам отново за консул по две причини. Първата е, че онази екстрена ситуация, в която беше попаднала държавата, за да ми се удаде случай шест последователни пъти да получа консулски мандат, може категорично да се смята за отминала. Втората е, че като имам предвид влошеното си здраве, не мисля, дори да бъда избран отново, че ще мога да изпълнявам задълженията си, както трябва. Повече от ясно е, че аз лично нося отговорност за настъпилия в Рим хаос. Ако през тези месеци се бях намирал в Рим, със самото си присъствие може би щях да предотвратя появилите се неуредици. Тъкмо това е задължението на първия консул. Не искам думите ми да се изтълкуват като обвинение срещу Луций Валерий, Марк Емилий или когото и да било друг в тази зала. Именно първият консул трябва да води всички след себе си. А аз бях лишен от тази възможност. Това ми даде да разбера, че не трябва да се кандидатирам повече за консул. Нека на мое място като първи консул бъде избран човек преди всичко в добро здраве.

Никой не отговори. Никой дори не помръдна. Ако само заради отеклото му лице цялата зала щеше да рухне от аплодисменти, сега с това си изказване и настъпилия сред слушателите му шок Гай Марий доказваше, че през последните пет години си е спечелил абсолютно превъзходство сред колегите си сенатори. Сенатът да заседава, а на куриатния стол да не седи Гай Марий? Невъзможно! Дори Скавър и Катул Цезар седяха безмълвни и се чудеха какво да мислят.

И тогава от последния ред, точно зад гърба на Скавър се дочу гласът на Малкия Прасчо:

— Д-д-добре! Значи б-б-баща ми м-м-може д-д-да се връща у д-д-дома!

— Благодаря за комплимента, млади Квинт Цецилий — погледна го Марий. — Ти току-що заяви пред всички, че само аз съм бил причината баща ти да живее в изгнание на остров Родос. Но както знаеш, нещата не стоят точно така. Ако Квинт Цецилий Метел Нумидик сега стои далеч в Рим, то е единствено заради аграрния закон. И бих искал всички присъстващи да си го припомнят, преди да е станало късно! Това, че аз няма да бъда повече консул, не означава, че законите могат и да не се спазват!

— Глупакът му с глупак! — прошепна Скавър на Катул Цезар. — Ако не се беше обадил, още догодина щяхме тихомълком да върнем Квинт Цецилий у дома. Сега никой няма да ни го позволи. Мисля, че е крайно време и младият Метел да си получи прякора.

— И какъв да бъде той? — попита Катул.

— П-П-П-Пий! — изтърси злобно Скавър. — Метел Пий, благочестивият син, който само мисли как да върне татко вкъщи! И да му п-п-п-попречи, с каквото може.

Направо не беше за вярване колко делови се оказаха в този ден сенаторите. Самото присъствие на Гай Марий на куриатния стол караше останалите назначени отци да дишат по-спокойно и да изпитват сладост от работата си. Щом Гай Марий се беше появил в Рим, тълпите на площада нямаха никакво значение.