Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Хиляди лица на Форума обръщаха лица към Сатурнин, сякаш те бяха слънчогледите, а той — слънцето; речите му, една от друга по-страстни и по-злостни, го изпълваха самия него с вяра в нещата, които говореше. Сатурнин вярваше в мечтите си, вярваше в лицата, които го гледаха безмълвни на площада, вярваше в новия път, който той щеше да начертае за римляните. В крайна сметка, какво можеше да направи един консул? Какво можеше да направи и Сенатът — нима тези тълпи не можеха да накарат да подвие опашка и да се скрие в миша дупка? Когато всички залози бъдеха поставени на масата и дойдеше ред да се хвърлят заровете, ето тези безброй лица насреща му щяха да определят кой печели. Те държаха реалната власт; онези, които си въобразяваха, че управляват, зависеха единствено от благоволението на множеството, което ги оставяше да управляват.

И наистина колко струваше един консул? Колко струваха триста сенатори? Празни приказки, въздух, нищо! В Рим нямаше армии, най-близките гарнизони се намираха чак в Капуа, където новопостъпилите легионери се обучаваха на военното изкуство. И консули, и сенатори държаха властта, без да имат никаква реална сила, на която да се опрат в случай на нужда. Но ето тук, на Форума се събираше една друга армия, която можеше да преобърне нещата наопаки и с един замах да вземе властта за себе си. За какво му е на човек да бъде избиран за консул? За какво му е дори да го наричат Пръв сред римляните? Това не беше нужно! Нима Гай Гракх не го беше разбрал още навремето? Или го бяха принудили да се самоубие, преди да е имал времето да го разбере?

„Аз — мислеше си Сатурнин и преглъщаше тежко при вида на безбройните непознати лица в тълпата, — ще бъда Пръв сред римляните! Но няма да ставам консул за целта. Ще си остана народен трибун. Истинската власт лежи в ръцете на народните трибуни, а не на консулите.“ И ако един Гай Марий можеше да получава консулския мандат всяка година наред, какво му пречеше на него, Луций Апулей Сатурнин също така да стане доживотен народен трибун?

Все пак Сатурнин избра един от по-спокойните дни на Форума, за да прокара законопроекта си за зърното. Той беше достатъчно съобразителен да разбере, че упорството на Сената да не гласува никакъв бюджет за закупуване на държавно зърно трябва да си остане в очите на хората като своего заговор на аристокрацията и богатите парвенюта. Ако при приемането на закона му на Форума се събереше огромна тълпа, сенатската аристокрация щеше да се възползва от случая да набеди Сатурнин, че отново е прокарал законопроекта си с помощта на безредици, на насилие и бунт, и най-накрая щеше да обяви и този закон за недействителен. Сатурнин още преживяваше миговете от близкото минало, когато плебейското събрание гласува втория му аграрен закон — как го беше предал Гай Марий, как Метел Нумидик беше предпочел да отиде в изгнание. Това, че законът още стоеше записан на таблиците, се дължеше изцяло на него, Луций Апулей Сатурнин, така че именно него трябваше да смятат за свой благодетел Мариевите ветерани — пролетарии.

Ноемврийският календар никога не е бил изпълнен с празници, затова и комициите имаха малко възможности да се съберат на заседание. Все пак Сатурнин успя да се възползва от смъртта на един от най-богатите римски конници, когато синовете на покойния в желанието си да се покажат пред римляните и да отдадат последна почит на баща си, организираха зрелищни гладиаторски игри. Обикновено за провеждането на игрите се избираше Форум Романум, но този път гладиаторите щяха да се бият във Фламиниевия цирк, за да се избегнат тълпите, които тъй и тъй по цял ден висяха на Форума.

Сатурниновият план навярно щеше да мине без затруднения, ако не се беше появил изневиделица Цепион Младши. Плебейското събрание вече беше свикано, ауспициите бяха счетени за благоприятни, на Форума присъстваха само редовните участници в заседанията на събранието — тълпите отдавна се бяха запътили към Фламиниевия цирк; деветте колеги на Сатурнин вече теглеха жребия в какъв ред ще гласуват тридесет и петте триби. Самият Сатурнин беше застанал на рострата и гръмогласно приканваше трибите да гласуват в подкрепа на законопроекта му.

Понеже от известно време Сенатът упорито беше отказвал да заседава, Сатурнин си беше направил логичното заключение, че Форумът е оставен единствено и само на него, следователно може да командва деветимата си колеги трибуни, както сметне за угодно. Той обаче не включваше в сметките си най-младото поколение сенатори, което също не изпитваше особен респект към боклуците, изпълващи състава на колегията на трибуните, но затова пък държеше под око главатаря им Луций Апулей Сатурнин. Ставаше дума все за млади хора на квесторска възраст, най-много две години по-стари, създали си достатъчно съюзници сред сенаторските синчета, които още нямаха нужните години да влязат на свой ред в Сенат, както и сред наследниците на богатите конници от първата класа, чакащи най-сетне бащите им да им отредят по-достойно място в управлението на делата си. От известно време младежите се събираха по домовете си и в средата им изпъкваха фигурите на двамата квестори на хазната — Цепион Младши и Малкия Прасчо. Те обаче също бяха още млади и зелени, затова разчитаха най-вече на своя батко довереник и съветник, без чиито услуги енергията на младежите щеше да се изхаби само в празни приказки и изпиване на големи количества вино.