Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Е, ти поне си още на първата обиколка: паднало е само едно яйце в купичката и са смъкнали един делфин — рече Сула. — Остава ти още много да бягаш.

— И на теб също.

Юлия си даваше сметка, че Марий никога не би прекарал цяло лято в Кума, колкото и да се заричаше да не се връща в Рим по-рано от началото на септември. В момента, в който се поуспокои след претърпяното поражение и характерът му започна да се уравновесява, консулът стана нетърпелив и си личеше, че му се иска да изиграе още някоя партия с противниците си. Но жена му беше свикнала с буйната му натура, която не го оставяше нито за миг спокоен, и без да се оплаква, се радваше на дните, които им оставаха да прекарат заедно. Една от хубавите черти на Марий бе, че щом си кажеше, че е дошло време за почивка, той сваляше едновременно и бронята, и тогата и се превръщаше в човека от село, какъвто биха го познавали всички, ако беше останал при родителите си в Арпинум. Двамата с Юлия плуваха в морето пред малкия плаж, над който беше кацнала прекрасната им вила, и се тъпчеха с пресни стриди, раци, скариди и риба тон; следобедите се разхождаха по хълмовете наоколо, където имаше малка вероятност да срещнат хора, но затова пък можеха с пълни дробове да дишат аромата на розите, между чиито храсти минаваха тесните пътечки. Двамата не харесваха шумните веселби, затова случеше ли се някой приятел да почука на вратата им, се криеха и чакаха натрапникът да си отиде. Марий сглоби цял миниатюрен кораб на сина си, а когато двамата го пуснаха на вода и корабът мигом се превърна в дънна риба, беше трудно да се определи кой от тях се смее повече. Юлия с право си казваше, че никога през целия си живот не се е чувствала толкова щастлива, както през онова спокойно лято, прекарано с Марий в Кума.

Но Марий така и не се прибра в Рим. Без да усети никаква болка, първата нощ на секстилис, месеца на Кучешката звезда, той получи мозъчен удар. Едва на сутринта откри за свое учудване, че възглавницата му, там, където се падаше устата му, се е намокрила, сякаш са му текли лигите, докато е спял. Когато се надигна от леглото и тръгна да си търси закуската на отворената към морето тераса, той буквално се смая, като видя изражението на Юлия.

— Какво гледаш? — попита я Марий и установи, че едва усеща езика си, който беше заседнал в устата му и не щеше да изговаря думите, както трябва.

— Лицето ти… — отговори тя и пребледня.

Съпругът й вдигна ръце, за да си опипа лицето, и откри, че както езикът му, така и пръстите на лявата му ръка са станали безчувствени.

— Какво му има? — започваше да се плаши и той.

— Ами… лявата ти страна е подута — обясни Юлия и в следващия миг чак се задави от вълнение, защото разбра какво се е случило. — О, Гай Марий! Получил си мозъчен кръвоизлив!

Самият Марий обаче не усещаше никъде болка, а и не можеше сам да почувства никаква промяна в тялото си, затова жена му трябваше да му донесе голямото огледало от полирано сребро, за да може сам да се увери на какво е заприличал. Дясната половина на лицето му беше наред — изопната, твърда, с много малко бръчки за човек на неговата възраст. Но лявата беше като восъчна маска, която е започнала да се топи от силната лятна горещина — още малко и щеше да изчезне съвсем.

— И все пак не чувствам абсолютно нищо! — чудеше се на глас той. — Ако наистина е мозъчен кръвоизлив, трябва да го усещам с главата си, а няма такова нещо. Вярно, че езикът ми се заплита и не мога да изговарям както трябва думите, но мисълта ми тече напълно нормално. Ти ме разбираш какво казвам и аз те разбирам ти какво казваш, значи не съм изгубил говора си! Лявата ми ръка е станала безчувствена, но все пак мога да я движа. И никъде не усещам болка, абсолютно никъде!

Когато Юлия предложи да извикат лекар, Марий категорично отказа — личеше си, че е готов да спори, затова жена му се отказа от намеренията си, страхувайки се нервите да не влошат още повече положението на болния. През целия ден не се отделяше от него и когато най-сетне го увеща да си легне, можеше да го успокои, че от сутринта парализата му не се е разпространила повече, поне видимо.

— Това е добър знак, сигурна съм — успокояваше Юлия Марий. — С времето ще се пооправиш. Трябва ти само повече почивка.

— Но аз не мога да почивам толкова дълго! Всички ще си кажат, че се страхувам да се появя отново на сцената!

— Ако някой си направи труда да те посети, а не се съмнявам, че имаш достатъчно приятели да го направят, с очите си ще се увери, че наистина са те застигнали неприятности. Може и да не ти е приятно, но трябва да останеш тук поне докато се пооправиш — настояваше Юлия и по тона й личеше, че този път няма да търпи възражения. — Не, сега няма да спорим! Много добре знаеш, че съм права! Какво си мислиш, че ще постигнеш, ако се върнеш в това състояние в Рим, освен да получиш нов удар?