Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Откакто се беше преместила в Субура, Аврелия беше научила много неща за живота; в целия квартал нямаше човек — като се почне от Луций Декумий и се свърши с освобожденците, които живееха един върху друг на последните два етажа, който да не споделя с нея. А неща се случваха всякакви — такива, в които всяка една хазяйка се виждаше въвличана, независимо дали й се нрави или не; неща, които биха потресли мъжа й само ако заподозреше за тях. Аборти. Магии. Убийства. Грабежи. Изнасилвания. Делириум тременс, кога причинен от алкохола, кога от нещо още по-лошо. Лудост. Отчаяние. Депресия. Самоубийства. Във всяка инсула в Субура се случваше нещо от тези, ако не и всичките, взети заедно. И краят винаги биваше един и същ — случилото се скриваше от обществото, защото никой претор урбанус нямаше да се занимава с мизериите на бедните! Местните жители сами поемаха ролята на съдия и съдия-изпълнител и защитаваха своите прости, но затова пък неумолими закони — око за око, зъб за зъб, живот за живот.

Затова сега, докато слушаше, Аврелия си рисуваше наум въображаем портрет на човека Луций Корнелий Сула; трябва да й признаем, че предположенията й бяха близки до истината. Сред всички римски аристократи Аврелия единствена можеше да каже, че го познава, най-малкото, че разбира от какъв свят е излязъл, на какви трудности е трябвало да устоява и заради злата си съдба, и заради собствения си труден характер. Той се беше оказал патриций, при това защитаваше честта си на такъв, но в същото време духът му още бродеше из канавките на Субура.

А докато Сула говореше за едно, в ума му се нижеха напълно различни мисли, които не смееше да сподели пред слушателката си: а именно колко отчаяно беше пожелал младата бременна женичка на Скавър, и то не искаше само тялото й, дори не толкова душата й, колкото името и мястото й в обществото. Именно Цецилий Метела беше идеалната съпруга. Но Скавър вече я беше хванал в мрежите си, двамата се бяха оженили конфареацио , а на Сула му оставаше да се радва на хубавата и скучна Елия. Е, вярно, че поне с нея бракът не беше чак конфареацио ! Би било истински кошмар, ако един ден той поискаше да се разведе с нея. Далматика обаче щеше да му служи за урок, женски урок. Сула никога нямаше да има късмет с жените, това той винаги го беше усещал дълбоко в себе си, но дали вината беше негова или, напротив, на отсрещната страна? Онази славна и красива връзка с Метробий! Но Сула не беше пожелал да живее дори с Метробий, също както съжаляваше, че е заживял с Юлила. Сигурно на това се дължеше всичко — не искаше да дава нищо от себе си на другите, искаше винаги да принадлежи единствено на себе си. Новата му страст щеше да го подложи на големи опасности. И все пак той копнееше за Цецилия Метела Далматика, жената на Принцепс Сенатус! Отвратително. Не че по принцип Сула имаше нещо против това възрастни мъже да си взимат за жени малки момиченца. Случаят беше станал негов личен . Той беше влюбен в малката Далматика, затова и тя значеше много повече от всяка друга в положението й.

— А тя… Далматика… дали също те е харесала, Луций Корнелий? — попита Аврелия и наруши потока на мислите му.

Сула отговори, без да се замисли:

— О, да! Не се и съмнявам.

— Какво смяташ да правиш тогава?

Той откровено заяви:

— Твърде далеч съм стигнал и всеки път съм плащал най-високата цена! Вече не мога да спра, Аврелия! Дори заради Далматика — ако започна любовна връзка с нея, боните ще се постараят да съсипят живота ми напълно, а аз дори не разполагам с достатъчно пари. Имам само колкото да пазя мястото си в Сената. Вярно, поспечелих нещичко покрай германите, но боговете са ми свидетели, не съм взел нито петак повече от отредения ми дял. Ще ми бъде трудно да продължа нагоре по стълбата към властта. Всички гледат на мен със същата неприязън, с която гледат и на Гай Марий, дори и моят случай да е различен от неговия. Просто нито Марий, нито аз се връзваме с общоприетите представи за идеалния римски управник. И в същото време противниците ни не могат да си обяснят кое ни прави по-способни от тях. Чувстват се излъгани и ограбени. А пък аз дори съм по-голям късметлия от Гай Марий, защото поне имам аристократична кръв. Аристократична, но все пак смесена с кръвта на Субура. Актьори, простолюдие — това съм аз. Далеч-далеч от добрите люде… — Сула преглътна. — И все пак аз ще победя, Аврелия! Защото съм най-добрият кон в състезанието.

— А сигурен ли си, че наградата, която те чака на финала, си струва?