Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Сула ококори широко очи, учуден колко прозорлива е домакинята му.

— Нищо никога не си струва усилията! Никой от нас не се е втурнал напред заради някаква специална цел. Всеки път, когато ни впрегнат в колесницата и ни пуснат да пробягаме нашите седем обиколки в цирка, ние тичаме против самите себе си. Иначе с кого би се състезавал един кон като Гай Марий? Та той от години е доказал, че е най-бърз от всички, затова и от години се състезава сам със себе си. Както и аз. И някой ден ще победя! Това е единственото, което има значение за мен .

Дори и Аврелия се изчерви от способността си да гледа в душите на хората.

— Разбира се. — И тя стана на крака, подавайки ръка на Сула. — Хайде, Луций Корнелий! Въпреки жегата днес е хубав ден. Всички, които могат да си позволят да напуснат Рим, вече са го направили — останали са само жителите на Субура, бедните и побърканите! И аз с тях. Нека се поразходим, а като се върнем, ще вечеряме. Ще пратя вест до чичо си Публий да дойде и той при нас — мисля, че още не е заминал за провинцията. — Аврелия направи кисела гримаса. — Трябва да внимавам, нали разбираш, Луций Корнелий? Мъжът ми има голямо доверие, най-малкото, защото ме обича, а и това стига. Но няма да му стане приятно, ако за мен започнат да се носят клюки, затова трябва да се държа като истинска старомодна римска съпруга. Гай Юлий би се ужасил, ако разбере, че не съм те поканила на вечеря… И все пак, ако и чичо Публий дойде да ни прави компания, ще бъда похвалена за предвидливостта си.

Сула я изгледа нежно и разбиращо.

— Какви глупости трябва да правят жените, за да се харесват на мъжете си! Да ти кажа честно, между онази Аврелия, за която си мечтае Гай Юлий всяка вечер на войнишката трапеза, и тази, която виждам аз сега, няма нищо общо.

— Знам — съгласи се тя. — Но той не бива да го знае.

Още щом излязоха на Викус Патриции, усетиха задушлива миризма; Аврелия едва не се задави и бързо се шмугна обратно във входа.

— Е, няма как, ще се простим с разходката! Не се замислих, че е толкова горещо! Евтих ще изтича до Карина да занесе поканата до чичо Публий, на него ще са му полезни подобни упражнения. А пък ние ще останем в градината. — Поведе госта си обратно към вътрешния двор и се чудеше как да го разсее. — Я се усмихни, Луций Корнелий! Сигурна съм, че някой ден всичко ще си дойде на мястото. Най-добре се върни в Цирцеи при добрата си, скучна жена. С времето ще се научиш повече да я харесваш, имаш думата ми. А и най-добре би било да стоиш далеч от Далматика. Я се виж, на колко години си?

Лека-полека чувството на потиснатост започна да се изпарява. Лицето на Сула се отпусна и усмивката му стана по-естествена.

— Търкулнах още един километричен камък тази година, Аврелия. На Нова година навърших точно четиридесет.

— Още не можеш да се наречеш стар!

— Но в някои отношения се чувствам точно такъв. Още не съм бил претор, а съм надхвърлил с цяла година подходящата за това възраст.

— Хайде, хайде, отново започваш да ставаш мрачен, а този път съвсем няма за какво. Я погледни стария кон Гай Марий! Стана консул чак на петдесет, осем години над смятаната за подходяща възраст. Представи си го, че наистина се е превърнал в състезателен кон и октомври месец ще участва в Марсовите игри. Няма ли да заложиш на него? А всички велики цели в живота си той ги постигна едва след като навърши петдесет.

— Така е — съгласи се Сула и без да знае защо, отново се изпълни с надежди за бъдещето. — Какъв късмет, че боговете ме отведоха при теб днес. Ти си приятел, Аврелия, помощ и утеха.

— Е, може би някой ден аз ще се нуждая от твоята помощ.

— Само се обади, винаги съм насреща. — Сула вдигна глава и погледът му се спря на наскоро разтворилите се към двора балкони по етажите. — Много си смела! Да махнеш преградите? И никой не злоупотребява с доверието ти?

— Никой.

Той се засмя, този път с пълно гърло, защото и казаното, и видяното му се сториха забавни.

— Имам чувството, че в цяла Субура няма човек, който да може да ти се опъне, пък макар и ей толкоз — и показа малкото си пръстче.

Аврелия кимаше и се усмихваше, люлеейки се блажено на градинския си стол.

— Харесвам живота си, Луций Корнелий. Да бъда откровена, не ме е грижа дали Гай Юлий ще намери някога достатъчно пари да купи къща на Палатина. Тук в Субура винаги имам с какво да се занимавам, чувствам се полезна и съм обградена от интересни личности. Разбираш ли, и аз участвам в един вид състезание, малко по-различно от вашите.