Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

От мига, в който ти се прехвърли на изток от Алпите, в Италийска Галия, за да се присъединиш към Катул Цезар, двамата Прасчовци се опитват да омаловажат твоите и да възнесат до небесата Катуловите заслуги за войната срещу кимврите! Дори когато в Рим дойде вестта за победата при Верцела и Сенатът се събра в храма на Белона, за да обсъди въпросите за триумфите и всенародните благодарности, не бяха малко онези, които с внимание изслушаха речта на Големия Прасчо.

Накратко, той настояваше да се проведат общо два триумфа — един твой за победата при Аква Секстия и един на Катул Цезар за победата при Верцела! Напълно пренебрегвайки факта, че при Верцела върховен главнокомандващ си бил отново ти, а не Катул Цезар! Доводите му бяха от напълно законосъобразно естество: ставало дума за две отделни армии, едната, командвана от консул — ти, другата, от проконсул — Катул Цезар. В очите на Прасчо размерът на придобитата плячка бил крайно малък, затова би било смешно да се честват три триумфа поотделно. Затова най-добре щяло да бъде, ако ти сега се възползваш от случая да отпразнуваш победата си при Аква Секстия, това ти стигало, а пък Катул Цезар щял да чества своя триумф във връзка с битката при Верцела. Ако станело тъй, че и ти честваш триумф заради Верцела, това вече било и излишно, и прекалено.

Разбира се, Луций Апулей Сатурнин стана веднага за възражение, но сенаторите го върнаха на мястото му с викове и скандирания. Понеже тази година той е просто едно частно лице, никой от назначените отци не вижда причина защо изобщо трябва да му се обръща внимание. Сенатът гласува да бъдат проведени два триумфа: твоят ще бъде само за победата при Аква Секстия, при това сражението беше чак миналата година и в сравнение с тазгодишната победа изглежда незначително. Триумфът за Верцела, битка, която всички смятат за много по-важна, ще бъде единствено на Катул Цезар, който ще обере всички лаври. Всъщност в мига, в който триумфалното шествие потегли по улиците на Рим, всички ще забравят напълно, че и ти си допринесъл за успеха ни срещу кимврите — за паметта на народа победителят при Верцела ще бъде Катул Цезар и никой друг. Твоето неблагоразумие да му оставиш по-голяма част от плячката, както и всички германски знамена, пленени при Верцела, допълнително ще наклони везните в полза на Катул. Истината е, че ти правиш най-големите си грешки тъкмо когато си най-силен, защото те обхваща необяснимо желание да бъдеш щедър с противниците си.

Не знам ти какво можеш да направиш — онези си свършиха работата съвсем по правилата, решението е официално гласувано и вече е записано в архивите. Аз самият съм крайно несъгласен с подобен ход, но никой не ме пита. Майсторите на политиката (както ги нарича Сатурнин) или боните (както ги нарича Скавър) спечелиха категорична победа и ти никога няма да получиш заслужено признание за победата си над германите. Навремето в Нуманция добре се забавлявахме, като въргаляхме Метел в кочината, пък и сме си оставили за спомен да го наричаме Прасчо. Сега обаче се убеждавам, че Метел никакво прасе не е, ами си е чисто и просто един пълноценен кунус. Колкото до Малкия Прасчо, и той няма да остане по-назад от баща си. Всъщност мисля, че и него можем спокойно да определим като кунус.

Но да не прекалявам със злословията, че току-виж съм получил сърдечен удар! Ще завърша писмото си с новините от Сицилия, които изглеждат добри. Маний Аквилий си върши работата прекрасно, което още повече доказва какво нищожество представлява Сервилий Авгура. Той все пак си получи онова, за което мечтаеше от доста време насам — изправи Лукул пред съда по обвинение в държавна измяна. Лукул настояваше да се защитава сам, но за всички онези пръдливи и подсмърчащи конници това беше един минус в повече — Лукул така и няма да се отучи от маниерите си на полубог, който гледа отвисоко дори съдебните заседатели, от които зависи. Изобщо голям идиот е тоя Лукул, ама нейсе! Естествено, че ще го осъдят — мисля, че не се намери и една таблица, на която да не пише ДАМНО. А жестокостта на присъдата направо не е за вярване! Той трябва да се изсели на не по-малко от хиляда и петстотин километра от Рим, което му дава само две възможности — Антиохия или Александрия. Той самият предпочете да удостои с присъствието си цар Птолемей Александър, вместо цар Антиох Грип. Съдът не пропусна да му отнеме всичко, което притежава — къщи, земя, влогове, дялове в съдружия, градска собственост.

Самият Лукул не изчака да го подгонят като мръсно псе, дори не прояви интерес доколко ще лишат семейството му от собственост. Просто връчи разгонената си женичка на брат й Прасчо — нека му стои като обеца на ухото, и остави големия си син, шестнадесетгодишно момче, сиреч истински мъж в очите на повечето сенатори, да се оправя, както може. Интересно, че дори не му е минало през ума да предаде и момчето на грижите на Прасчо, не мислиш ли? Сигурно го смята за прекалено надарено, за да го остави на такъв празноглавец. Малкият син — вече на четиринадесет години — е даден още преди време за осиновяване. Вече се казва Марк Теренций Варон Лукул.