Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Скавър ми разправяше, че и двете момчета се били зарекли на свой ред да изправят Сервилий Авгура пред съда, трябвало само Варон Лукул да порасне достатъчно, за да си сложи тога. Раздялата с баща им беше сърцераздирателна, както можеш и сам да си представиш. Скавър мисли, че Лукул ще стигне до Александрия, но там ще предпочете да сложи край на живота си. Според него и момчетата не се съмнявали, че татко им ще постъпи точно по този начин. Това, което е най-унизително и най-непоносимо за цялата фамилия на Лициний Лукулите, е, че всички тези нещастия са били причинени не от друго, а от болните амбиции на едно новопръкнало се парвеню от типа на Сервилий Авгура. Изобщо, вие, новите хора, да не си помислите някога, че в лицето на Лукуловите синове ще срещнете приятели или съюзници.

Както и да е, когато синовете на Лукул пораснат достатъчно, за да могат да изправят Сервилий пред съда, ще го сторят двамата заедно. А съдът ще бъде новосъздаденият от един друг Сервилий — Гай Сервилий Главция — съд за злоупотреби с властта. Кълна се в самия Полукс, Гай Марий, този човек може да си снася закони, колкото ще! Новото му творение тепърва влиза в сила, но това не му пречи вече да функционира. Съдебната власт отново е предадена на конниците, следователно от услугите й ще се ползва повече бедният трудов народ, отколкото управляващата класа. Отсега нататък в случай на конфискация на имуществото то ще се отнема не само от уличените в кражби и злоупотреби, но и от техните преки и косвени наследници, изобщо от всички, които са спечелили нещо от злоупотребите им; нещо повече, всеки, който бъде признат за виновен от съда, ще бъде лишен от правото занапред да говори на публично място; всеки човек, ползващ се с латински права, който успее да даде под съд нарушител, ще получава за тази си услуга пълно римско гражданство. Не може да се отрече, че и в самата процедура на съдебното заседание бяха внесени промени, при това връщащи ни далеч назад в миналото. Традициите остават безвъзвратно в миналото и както доказаха няколкото състояли се напоследък процеса, показанията на свидетелите почти нямат доказателствена стойност — всичко зависи единствено от адвокатите. Така че, създаде се приказна обстановка за големите римски адвокати.

И на последно място — по ред, не по значение — да ти разправя за новите неприятности, в които бе въвлечен твоят приятел Сатурнин. Да ти кажа честно, Гай Марий, започвам сериозно да се съмнявам дали този човек е наред. Просто в поведението му липсва всякаква логика. Колкото до приятеля му Главция, за него вече съм убеден, че е луд. Двамата са толкова интелигентни, толкова способни, и в същото време толкова… неуравновесени, да не река направо побъркани. А може би просто и двамата не знаят какво точно искат да постигнат с обществената си кариера. Дори и най-опасният демагог следва някакъв модел, някакъв логически път, който да го изведе до преторския или дори до консулския пост. Но нито у Главция, нито у Сатурнин виждам подобен модел. Явно се, че и двамата мразят настоящия политически строй, мразят Сената… и все пак нямат никаква идея какво да сложат на тяхно място. Може би двамата са олицетворение на онова, което гърците наричаха «стремеж към анархия»? Не съм сигурен.

Както и да е. В последно време на дипломатическото поле везните се наклониха рязко във вреда на витинския цар Никомед и в полза на понтийския цар Митридат. Нашият млад приятел успя от другия край на света да напипа слабите места на нас, римляните, и да подучи пратениците си как да ни подкупят. Много лесно — с пари! След като молбата им Понт да получи статут на приятел и съюзник на Рим не беше чута никъде, те започнаха да си купуват един след друг сенатори. При това плащат добре, затова Никомед има причини да се плаши за бъдещето си.

Но изведнъж Сатурнин се появи на рострата и публично заклейми всички онези сенатори, които се покажат склонни да изоставят каузата на Никомед и Витиния е полза на Митридат и Понт. Били сме сключили договор с Витиния още преди години, а Понт бил по принцип държава, враждебна на Витиния. Сатурнин на висок глас заяви, че много големи суми са си сменили притежателя в последно време и не било редно само заради кесиите на някои сенатори Рим да развали приятелските си отношения с един съюзник, отношения, които продължавали вече петдесет години.

Казаха ми аз самият не съм очевидец, че Сатурнин заявил горе-долу следното: «Всички знаем колко скъпо излиза на нашите застаряващи сенатори да се женят за малки момиченца, едва излезли от училище! Имам предвид, трябва да се купуват гердани от перли, златни гривни и какво ли още не, да не говорим за онези магически билета, които продава Тицин на сергията си в Купеденис — а пък и кой би се осмелил да обвини нашите момиченца, че не са способни на чудеса, по-големи от тези на Тициновите билета?» Няма що, голямо изказване! Не пропуснал да намекне нещо и за Прасчо, а накрая попитал тълпата: «Ами какво да кажем за нашите момчета в Италийска Галия?»