Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

С това разговорът приключи. Мариевото писмо беше пратено до Сената и триумфът на двамата пълководци беше насрочен за първия ден от декември.

Но и Катул Цезар не закъсня да си отмъсти за унижението. Той незабавно писа до Сената жалба срещу консула Гай Марий, който си бил присвоил прерогативите на римския Сенат и народ и самоволно бил дарил с пълно римско гражданство хиляда войници от спомагателните легиони, все от Камеринум и Пиценум, още на самото бойно поле при Верцела. Освен това бил превишил и консулските си пълномощия, като обявил, че основава колония от римски легионери — ветерани в малкото градче Епоредия в Италийска Галия. Нататък писмото продължаваше така:

„Гай Марий основа тази колония в противоречие с римските закони не за друго, а за да сложи сам ръка върху самородното злато, което се събира в коритото на река Дурия Майор близо до Епоредия. Проконсулът Квинт Лутаций Катул би искал да напомни на съгражданите си факта, че именно той спечели победата при Верцела, а не Гай Марий. Като доказателство могат да се приемат тридесет и петте германски знамена, пленени от легионите му, в сравнение с двете, попаднали в ръцете на Мариевите войници. Като победител при Верцела аз държа на това всички пленници да бъдат продадени в робство за моя сметка. Гай Марий настоява да задържи една трета от тях.“

В отговор на това Марий разпространи текста на Катуловото писмо сред войниците както на своята, така и на Катуловата армия. Към писмото беше добавен лаконичен послепис от самия Марий, който напомняше, че печалбата от продажбата на онази една трета от пленените след сражението при Верцела кимври щяла да бъде разпределена по заслуги между всички войници в армията на Квинт Лутаций Катул. Марий посочваше, че неговата армия вече била взела своето от разпродажбата на тевтоните, пленени при Аква Секстия, и понеже консулът не искал войниците на Квинт Лутаций да се чувстват пренебрегнати, той им предоставял и своя личен дял от плячката. Това било, разбира се, защото самият Квинт Лутаций вече бил дал да се разбере пределно ясно, че смята да задържи единствено и само за себе си цялата печалба от своите две трети от пленниците.

Главция пък не пропусна да прочете и двете писма на Форума в Рим, а народът се заливаше от смях. За никого не представляваше загадка кой е действителният победител при Верцела и кой мисли повече за войниците си, отколкото за самия себе си.

— Крайно време е да спреш тази кампания по оплюването на Гай Марий — скара се Скавър Принцепс Сенатус на Метел Нумидик. — Иначе някой ден току-виж пак си ял бой насред Форума. Най-добре пиши на Квинт Лутаций да престане и той с глупостите си. Дали ни харесва или не, не знам, но в момента Гай Марий е Пръв сред римляните. Той спечели войната срещу германите и това го знае цял Рим. Той е всенародният любимец и него боготвори тълпата. Ако се опиташ да го злепоставиш, Квинт Цецилий, ще настроиш всички срещу себе си.

— Да му пикая на тъпия народ! — ядоса се отново Метел Нумидик, който напоследък, откакто беше приютил у дома си сестра си Метела Калва и съответно любовниците й от простолюдието, се чувстваше и лично засегнат от своеволието на масите.

— Слушай сега, има и други начини да се борим с Марий — продължи Скавър. — Първо, ти самият можеш да се кандидатираш повторно за консул. Може и да не ти се вярва, но вече минават десет години, откакто беше веднъж консул! Повече от сигурно е, че Гай Марий ще се кандидатира отново. Няма ли да е пък прекрасно, ако шестият му пореден консулски мандат бъде изкаран с такъв враждебно настроен колега като теб?

— О, кога най-сетне ще се отървем от тази неизлечима болест, наречена Гай Марий? — закърши отчаяно ръце Нумидик.

— Да се надяваме, че ще е скоро — отвърна Скавър, който явно не се чувстваше чак толкова отчаян. — След година, съмнявам се, че ще издържи повече.

— Най-добре го кажи: никога!

— Не, не, Квинт Цецилий, много лесно се предаваш! Също както Квинт Лутаций, и ти се оставиш да се водиш единствено от омразата си към Гай Марий. Помисли! През тези безкрайни пет години, в които е консул Гай Марий, колко време е прекарал в Рим?

— Не повече от няколко дни, но какво от това?

— Ами точно това, Квинт Цецилий! Гай Марий не е голям политик, нищо че има страшен мозък в главата си. Гай Марий изпъква над останалите, защото е голям войник и голям организатор. Но когато се окаже, че няма повече войни за водене, и той остане при нас в Рим, имаш думата ми, той скоро ще изчезне от погледа ни — и в Сената, и пред народа Марий няма да бъде повече никой. Ние няма да му позволим да бъде някой! Ще го наобиколим като глутница кучета, няма да му позволим да мръдне, ще го хапем от всички страни, докато не започне да пуска кръв. И някой ден ще го повалим на земята като един голям жертвен бик. Само почакай и ще видиш.