Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Като резултат от тази запомняща се реч неколцина от понтийските пратеници бяха набити на улицата и трябваше да ходят да се оплакват в Сенакулум. При което Скавър и Прасчо изправиха Сатурнин пред собствения му съд за държавна измяна по обвинение в умишлено всяване на раздор между римското правителство и официално акредитирано чуждо посланичество. В деня на процеса Главция свика плебейското събрание и обвини Прасчо, че се опитвал отново да разкара Сатурнин от Сената, след като вече веднъж не бил успял като цензор. Същите онези наемни гладиатори, които, изглежда, само чакат Сатурнин да им свирне, за да се покажат на сцената, се появиха и този път — наобиколиха от всички страни съдебните заседатели и с навъсените си физиономии дадоха да се разбере, че делото трябва да бъде отменено. Както и стана. Понтийските посланици бяла принудени да си вървят в родината без никакъв подписан договор. Все пак аз самият съм съгласен със Сатурнин — би било крайно недостойно да обърнем гръб на един наш стар приятел и съюзник само защото традиционният му неприятел се е оказал по-могъщ и по-платежоспособен.

И нека това бъде всичко засега, Гай Марий! Всъщност, целта ми беше просто да те предупредя за бъдещите триумфи, преди да си прочел официалните документи, които Сенатът няма и да ти прати много скоро. Би ми се искало ти да намериш някакъв изход от положението, но се съмнявам, че ще успееш.“

— Грешиш, приятелю, изход има! — каза си мрачно Марий, след като разчете докрай писмото на Рутилий Руф. Веднага извади празен лист и за известно време сам беше погълнат от писането на писмо, кратичко, но пак истинско мъчение за него. Като свърши, прати да повикат Квинт Лутаций Катул.

Катул Цезар беше обхванат от голям ентусиазъм. Същият онзи куриер, който беше донесъл Рутилиевото писмо до Марий, беше носил в торбата си и писмо от Метел Нумидик до Катул Цезар, както и още едно — пак до Катул, този път от Скавър.

За проконсула все пак беше известно разочарование да разбере, че Марий вече е научил за двата триумфа; беше му се искало сам да съобщи радостната вест, та да види реакцията на Марий. Както и да е, това не беше голямо нещастие. Триумфът си оставаше триумф.

— Така че бих искал да се прибера в Рим още през октомври, ако това не ти пречи — тържествуваше Катул. — Няма как, ще проведа пръв своя триумф, теб те задържат задълженията ти на консул.

— Много добре, само че няма да те пусна да си вървиш — сряза го Марий с доволен вид. — Двамата с теб ще се върнем заедно в Рим в края на ноември, както беше запланувано. Всъщност току-що пратих писмо до Сената от името на двама ни. Сигурно искаш да го видиш? Няма да те карам да се мъчиш с грозния ми почерк — ще ти го прочета сам.

Той вдигна от писалището си някаква мъничка хартийка, разгъна я и зачете съдържанието й пред Катул Цезар.

„Гай Марий, за пети път римски консул, благодари на римския Сенат и народ за тяхната загриженост и разбиране по въпроса за триумфите, които трябва да проведат той самият и неговият пръв помощник, проконсулът Квинт Лутаций Катул. Искрено се възхищавам на назначените отци за тяхната прозорливост и находчивост, които им помогнаха да отредят само по един триумф на всеки от двамата римски пълководци. Тъй или иначе, аз самият съм дори по-загрижен от назначените отци за огромните разходи, които ни струва тази продължителна война. Също както е загрижен и Квинт Лутаций. Заради което Гай Марий и Квинт Лутаций Катул ще честват двамата заедно един-единствен триумф. Нека цял Рим стане свидетел на съгласието и дружбата, породили се между двама римски пълководци, които могат да си позволят да триумфират рамо до рамо по улиците на града. Ето защо моя е честта да отбележа, че Гай Марий и Квинт Лутаций Катул ще триумфират на декемврийските календи заедно. Да живее Рим!“

Катул Цезар беше пребледнял като платно.

— Шегуваш се?! — беше единственото, което можа да попита.

— Аз? Да се шегувам? — Марий запримига под гъстите си вежди. — Аз никога не се шегувам, Квинт Лутаций!

— Аз… аз… аз категорично отказвам!

— Нямаш избор — отвърна му Марий със сладък глас. — Мислеха си, че са ме надиграли, нали така? Скъпият Прасчо Метел Нумидик и приятелчетата му — твоите приятелчета! Е, трябва да знаете, че никога няма да ме надиграете.

— Сенатът е оповестил с указа, че ще бъдат проведени два триумфа и така трябва да бъде! — настояваше Катул.

— О, ти можеш да упорстваш, колкото си искаш, Квинт Лутаций, но не би изглеждало редно пред очите на хората, не съм ли прав? От теб зависи дали ще триумфираш заедно с мен в един и същи ден, или ще се покажеш пред всички като най-големия глупак на земята. Това е, което мога да ти кажа.