Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Аврелия беше в двора и тъкмо връзваше телени мрежички около назряващите гроздове по асмата. Толкова беше заета с лозарската си дейност, че дори не се обърна да види кой идва.

— Направо не е за вярване колко птици има в Субура, а? — рече тя на човека зад себе си, мислейки, че е някой от робите. — Но тази година съм твърдо решена да ядем грозде, затова и ще опитам тия нещица няма ли да помогнат.

— Ще чакам с нетърпение времето на гроздобера — обади се Цезар.

Аврелия се обърна изведнъж, останалите незакачени мрежички се изхлузиха от ръката й и се разпиляха на земята.

— Гай Юлий! — радостно възкликна младата съпруга. Той протегна ръце и Аврелия се втурна да го прегърне.

Никога преди двамата не се бяха целували толкова сладостно, затова и преди да се отлепят един от друг, мина доста време. Изведнъж над главите им се разнесоха викове и ръкопляскания и двамата се върнаха на земята. Цезар вдигна очи нагоре и с изненада видя как всички балкони към вътрешния двор са се покрили с радостни люде, които му махат.

— Голяма победа! — извика той, така че всички да го чуят. — Гай Марий унищожи германите напълно! Рим никога повече няма да се страхува от тях!

И като остави наемателите си да се радват на великата вест и да я разнасят из Субура, преди още да са я научили в Сената и на Форума, Цезар прегърна през раменете Аврелия и двамата се скриха в коридора, свързващ приемната с кухнята. Цезар се обърна към кабинета си и нямаше как да не се зарадва от чистия му и подреден вид, както и от новопоявилите се украшения — евтини, но подбирани с вкус. Навсякъде имаше поставени вази с цветя и той си каза, че любовта на съпругата му към тях е нещо повече от прищявка, но дали тя сама притежава нужните средства за толкова много свежи цветя всеки ден?

— Трябваше веднага да се явя пред Марк Емилий Скавър — рече Цезар на жена си. — И все пак си казах, че е най-добре първо да мина през нас. Колко е хубаво човек да си е дома!

— Чудесно е — подкрепи го Аврелия.

— А довечера ще бъде още по-чудесно, жено, когато двамата с теб се захванем да правим и първото си момче — заяви той и още веднъж целуна жена си. — Колко ми липсваш само! Което си е истина, щом човек си е имал работа с теб, вече никоя друга жена не може да спре погледа му. А дали случайно мога да се изкъпя сега?

— Преди минутка видях Кардикса да се насочва към банята, така че сигурно топлата вода вече те чака — успокои го Аврелия и се притисна към него.

— А ти си сигурна, че не ти идва много да се грижиш за къщата ни, за децата и за всички тези наематели над главата ни? — запита Цезар. — Знам, винаги ми повтаряш, че агентите взимали повече комисиона, отколкото било редно, но все пак…

— Това не е проблем за мен, Гай Юлий. Всичко в сградата е наред, пък и наемателите ни са прекрасни люде — увери го тя. — Дори успях да се оправя с неприятностите, които ни създаваше кръчмата на кръстопътя, така че напоследък дори по улицата е чисто и спокойно. — Младата жена се засмя, сякаш въпросът не беше от кой знае какво значение. — Не можеш да си представиш колко услужлив става всеки, щом разбере, че Гай Марий ми е сват!

— Всички тези цветя! — удиви се Цезар.

— Не са ли красиви! Това е нещо като данък, който получавам на всеки четири-пет дни.

Съпругът й я притисна по-близо до себе си.

— Да не би да си имам съперник?

— Не мисля, че подобен съперник ще те разтревожи, трябва само да го видиш. Казва се Луций Декумий и е наемен убиец.

— Какъв е?

— Шегувам се, любов моя — успокои го тя. — Той самият твърди, че е наемен убиец, най-вероятно за да си създава авторитет сред събратята си от кръчмата. Иначе се грижи за кръчмата на ъгъла.

— И откъде ти намира той тези цветя?

Аврелия леко се засмя.

— На харизан кон зъбите не се броят. В Субура всичко върви по различно му.

Отново Публий Рутилий Руф щеше да съобщи на Гай Марий новините за това, как Рим е реагирал на писмото за победата, след като то беше донесено от Гай Юлий Цезар.

„Във въздуха се усещат неприятни настроения, най-вече защото след като ти успя да сториш онова, за което се заканваше, сиреч да премахнеш германската опасност, и след като народът ти е благодарен до гроб, никой не може да ти попречи да станеш за шести път консул, само да го поискаш. На устата на всички патриции стои все една и съща дума: «диктатор», а ако не другите, то поне конниците от първата класа започват предупрежденията на Сената. Да, знам, че имаш много влиятелни клиенти и приятели сред хората от първата класа, но трябва да знаеш, че цялата римска политическа и обществена структура е построена по начин, по който да се притискат в зародиша им всички амбиции за еднолична власт и изобщо за превъзходство над останалите. На човек му е позволено да бъде само пръв между равни. Но след пет поредни консулски мандата, при това три от тях, получени ин абсенция, все по-трудно би било да се прикрие фактът, че ти стърчиш твърде много над тъй наречените си «равни». Скавър е буквално отвратен от ситуацията, но той поне има ум в главата и с него ти би могъл да се разбереш. Но, както винаги, на дъното на цялата акция срещу теб стои нашият общ приятел Прасчо, активно подпомаган от заекващия си син Прасчо Младши.