Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Клането на амброните беше подействало въодушевяващо на всички в лагера. Легионите мислеха само за победа. От първия до последния във всяка редица бяха все хора, физически здрави, с блестящи от дългото поддържане оръжия и доспехи. Строени на плаца в лагера те наричаха своя сбор „форум“, защото като на Форума щяха да слушат какво им говори ораторът в лицето на Гай Марий. Ако той сега го поискаше, всички до един щяха да го последват в самия Тартар, защото го обожаваха.

— Е, куни такива, като че ли днес му е времето, а! — извика към войниците Марий от специално издигнатата трибуна. — Работата е там, че оня ден се престарахме! Сега онези ги е страх да влязат отново в бой с нас! Но ние така ще ги ужилим, че ще ги накараме не да подскочат, ами да пощръклеят от болка, готови да се бият дори срещу драконовите зъби, ако трябва! Ще излезем от лагера, ще слезем долу при камарата от трупове и ще започнем да ги блъскаме, ритаме, събаряме! Ще ги ритаме в главите, ще плюем върху тях, ако и това не стига, ще им се изпикаем дружно отгоре! И можете да сте сигурни, че през този брод насреща в реката ще минат повече побеснели варвари, отколкото можете да броите, дори да делите на хиляда! Но сега няма да е толкова лесно, като да си седим като петли на оградата и да си клатим краката; ще трябва да се бием с тях лице в лице, което означава, че ще трябва да си кълчим вратовете! Защото те са по-високи от нас! Те са гиганти ! Това обаче плаши ли ни нас? Плаши ли ни?

— Не! — изреваха всички войници в един глас. — Не, не и не!

— Не ни плаши! — потвърди Марий. — И защо не ни плаши? Защото ние сме римските легиони! Ние следваме сребърните орли към смърт или победа! Римляните са най-добрите войници, които светът някога е виждал! А вие сте войниците — бедняци на Гай Марий, най-добрите войници, които Рим някога е виждал!

Легионите изпаднаха в почти пълна истерия при тези думи. От редица на редица се предаваха викове на радост, които сякаш никога нямаше да свършат, а по лицата на войниците се стичаха сълзи — сълзи на щастие и на мъка по може би отиващия си завинаги живот.

— Добре тогава! Прескачаме стената и отиваме да се бием! Няма друг начин да спечелим тази война, освен да накараме тези освирепели диваци да целуват праха! Ще се бием и това е! Ще се бием, докато и последният освирепял дивак не се просне в краката ни! — Марий се обърна по посока на шестимата мъже, загърнати в лъвски кожи — над главите им се зъбеха разтворените усти на убитите зверове, пред гърдите им стояха вързани безжизнените им лапи, — които държаха сребърните дръжки на щандартите — шестте орела, разперили царствено криле. — Ето ги вашите сребърни орли! Символи на смелостта! Символи на Рим! Символи на моите легиони! Следвайте орлите за славата на Рим!

Дори и екзалтирани, легионерите не забравяха чувството си за дисциплина; без да бързат, редица по редица, Мариевите шест легиона излязоха пред лагера и заслизаха надолу по склона, строени така, че сами да защищават фланговете си — конницата нямаше как да се разгърне на този неравен терен. Като величествен, блестящ на слънцето сърп те се наредиха покрай брега на реката и зачакаха какъв ще бъде отговорът на Тевтобод. Но германите дори не оставиха на предводителя си да решава: на римляните беше нужно да раздадат само по някой и друг ритник на умрелите амброни и варварите насреща скочиха на конете, решени да се бият до смърт. Скоро най-бързите от тях прекосиха реката през брода и се хвърлиха върху построените в няколко редици легиони, които дори не трепнаха при вида им. В един момент към настъпващите германи полетя дъжд от копия, които също като величествен сърп косяха наляво и надясно; пък и как иначе — вече две години Мариевите войници се бяха готвили за този решителен ден.

Битката се очертаваше дълга и изтощителна, но римските редици не позволиха неприятелят да пробие през тях, още по-малко някой от сребърните орли да бъде отнет из ръцете на аквилифера . Скоро към купчините от избитите амброни започнаха се присъединяват и мнозина от събратята им тевтони, но както в легендите на мястото на всеки убит германец откъм реката се задаваха други двама. Докато най-накрая Маний Аквилий реши, че му е време да се намеси, и начело на трите хиляди души скрит резерв започна поголовно клане в тила на варварите.

Няколко часа след пладне не бяха останали живи тевтони по бойното поле. В духа на воинската традиция, опиянени от славното бойно минало на Рим и най-вече водени от най-добрия пълководец в света, тридесет и седем хиляди добре обучени и добре въоръжени римски легионери написаха още една знаменателна страница от военната история, разгромявайки в две последователни сражения при Аква Секстия над сто хиляди души германи. Бреговете на Арс се осеяха с осемдесет хиляди тевтонски трупа, без да включваме изкланите два дни по-рано амброни. Малцина сред победените бяха предпочели да се предадат — повечето водени от чувството си за воинска чест, се бяха били докрай; сред падналите беше и самият Тевтобод. За победителите остана голямата плячка — десетки хиляди тевтонки и децата им, седемнадесет хиляди предали се в плен войници. Когато скоро след битката на място дойдоха всички търговци на роби от Масилия, за да изкупят стоката, цялата печалба беше поделена поравно между войниците и офицерите, нищо че традицията повеляваше цялата печалба от пленниците да остава за пълководеца.