Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— На мен тези пари не ми трябват, а и войниците си ги заслужиха — обясняваше Марий и се усмихваше при мисълта за астрономическата сума, която масилиотите бяха поискали от Марк Аврелий Кота за един-единствен кораб, когато той бързаше да отнесе в Рим новината за поражението при Араузио. — Виждам, че масилиотите са ни пратили благодарствено писмо, задето сме спасили хубавия им град от германите. Чудя се какви ли гримаси ще направят, когато ние им пратим квитанция какво ни дължат за това спасение.

Колкото до Сената, Маний Аквилий щеше да занесе в Рим доклада на Марий за победата.

— Хем ще занесеш лично новината, хем ще можеш да се явиш за консулските избори — каза му Марий. — Гледай само да не се забавиш!

Маний Аквилий не се забави и само след седмица беше в Рим. Докладът беше предаден лично на втория консул Квинт Лутаций Катул Цезар, който трябваше да го прочете пред Сената, понеже самият Маний Аквилий отказваше да каже и дума за случилото се.

„Аз, Гай Марий, първи консул на Рим, смятам за свой дълг да съобщя на римския Сенат и народ, че днес на полето край Аква Секстия в римската провинция Трансалпийска Галия, легионите, дадени под мое командване, нанесоха пълно поражение на целия тевтонски народ! Убитите германи наброяват сто и тринадесет хиляди души, пленените са седемнадесет хиляди мъже, сто и тридесет хиляди жени и деца. Заедно с тях бяха взети като плячка тридесет и две хиляди волски коли, четиридесет и една хиляди коне, двеста хиляди глави рогат добитък. Издал съм указ, според който цялата печалба от пленената плячка, включително от продажбата на пленниците в робство, ще бъде разделена в подобаващо съотношение между подчинените ми. Да живее. Рим!“

Цял Рим полудя от радост и възторг, улиците се изпълниха с плачещи, танцуващи, пеещи, прегръщащи се тълпи от хора — от роби до най-видни граждани. Гай Марий беше избран ин абсенция за консул за следващата година, негов колега щеше да е Маний Аквилий. Сенатът гласува три дни благодарности за победителя при Аква Секстия, а народът — още два.

— Сула намекна нещо по въпроса — отбеляза Катул Цезар пред Метел Нумидик, след като страстите се поуспокоиха.

— Охо! Да не би вече да не го харесваш нашия Луций Корнелий! Какво е намекнал?

— Каза нещо от рода, че най-високото дърво в света не можело да бъде отсечено от никого. Явно, че късметът е решил никога да не изоставя Гай Марий. Не можах дори да накарам войската си да влезе в бой, а той изтребва цял народ, без да изгуби кажи-речи нито един войник — отбеляза мрачно Катул.

— Той винаги е имал късмет — съгласи се Метел Нумидик.

— Късмет ли, нищо подобно! — намеси се Публий Рутилий Руф, който както винаги надаваше ухо да слуша чужди разговори. — Не можете да не му отдадете заслуженото!

„Повече нямах какво да им кажа (пишеше Рутилий Руф на Гай Марий). Както добре знаеш, аз самият съм крайно против това непрекъснато твое преизбиране за консул, както и против някои от приятелите ти тук, в Рим. Но винаги съм се дразнел до немай-къде, когато чувам подобни злостни забележки от устата на хора, които ако не друго, то трябва да бъдат поне великодушни към съперниците си. Езоп им е намерил доста точно определение — кисели гроздови зърна. Чувал ли си друг път подобна глупост — да се обяснят твоите успехи и техните провали единствено с късмета? Човек сам си изковава късмета, и по това не може да има никакъв спор. Като ги чух как с две думи искат да омаловажат блестящата ти победа, ми идваше чак да им се изплюя в лицето.

Но да не прекалявам, че току-виж някой ден съм получил апоплектичен удар. Сега да поговорим за твоите вълчи приятели. Гай Сервилий Главция, който встъпи в длъжността си на народен трибун само преди осем дни, вече подготвя нова буря на Форума. Свикал е първото концио, за да се обсъди въпросът за един нов проектозакон, целящ да унищожи всичко сторено от нашия герой от Толоза, Квинт Сервилий Цепион, кракът му да не стъпи повече в Рим! Не го харесвам този човек; боговете са ми свидетели, никога не съм го харесвал! Главция има намерение да върне обратно на конниците и съда за злоупотреби с властта, както и да включи в компетенцията му всички казуси, имащи пък макар и най-далечна връзка с въпроса. Ако законът бъде приет, а не виждам как няма да бъде, държавата ще може да си прибира обратно заграбеното не само с конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество на виновния, но и с това на хората, на които той е прехвърлил богатствата си. Така, ако допреди уличения в злоупотреби управител можеше да пише откраднатото на скъпата си леля или пък на тъста си Гай Баний, или дори на сина си, което вече е повече от нагло, по новия закон на Главция и лелята, и Гай Баний, и синът ще трябва да плащат заради благодетеля си.