Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Гай Марий чак се просълзи от смях, но сетне остави писмото и отиде да се разправя с германите.

Четвърт милион тевтони пресякоха река Друенция няколко километра на изток от устието й на Родан и като лавина се понесоха към римската крепост. Колоната на преселниците се точеше с километри, разпокъсана и без никаква организация. Отпред и по крилата вървяха мъжете — общо сто и тридесет хиляди бойци, зад тях лъкатушеше безкрайният обоз заедно с добитъка, поверени на жените и децата. Имаше съвсем малко стари мъже, почти не се виждаха стари жени. Начело на колоната вървеше племето на амброните — хора горди, смели и свирепи. От тях до последната волска кола в кервана имаше поне тридесет и пет километра.

Този път германите бяха пратили съгледвачи, които отдалеч бяха забелязали римската цитадела, но това нямаше да уплаши самоуверения Тевтобод. Каквото и да правеше Рим да ги спре, тевтоните щяха да стигнат Масилия, а в Масилия — най-големият град след Рим, за който германите бяха слушали — щяха да си намерят и жени, и роби, и провизии, и всякакви удобства. След като си направеха удоволствието да я оплячкосат и подпалят, щяха да завият на изток покрай брега на морето, за да нахлуят в Италия. Тевтобод беше чувал, че Вия Домиция и проходът Монс Генава са изрядно поддържани, но предполагаше, че крайбрежният маршрут е по-къс и по него хората му по-малко ще се бавят.

Реколтата още не беше ожъната и само чакаше варварските пълчища да я стъпчат. Никой, дори Тевтобод, не се замисли, че житото може да бъде използвано от самите германи и че при малко повече внимание те спокойно биха си осигурили прехраната за задаващата се зима. Нашествениците се чувстваха спокойни, защото в колите си носеха всякакви провизии, отнети от племената, застанали на пътя им, а пък и в краен случай разпиляното по земята зърно можеше спокойно да се използва за храна на добитъка. Всяка неожъната от човека реколта означаваше рай за животните.

Когато амброните стигнаха подножието на хълма с римската крепост, за тяхна изненада нищо не се случи. Марий не даваше никакви признаци на живот, а пък германите нямаше да си правят труда да се катерят чак догоре. И все пак една чужда крепост не можеше да се подмине току-така, затова амброните се спряха за по-дълго и изчакаха точещите се на километри зад тях варвари да се съберат на едно място, превръщайки го в очите на римляните в огромен мравуняк. И така, докато не се появи лично цар Тевтобод. Първоначално германите се опитаха да прикоткат римляните да се покажат с подвиквания, присмехи и подигравки, след това като извадят на показ пленени нагоре по реката римляни, които всички до един биваха подлагани на мъчения. Никой римлянин обаче не им отвърна, още по-малко си показа носа извън стените на крепостта. Тогава огромната маса на нашествениците се втурна отведнъж във фронтална атака, но тя скоро се разби в строените толкова време фортификации. Римляните хвърлиха по някое и друго копие върху най-дръзките от варварите, но не направиха нищо повече.

Най-накрая Тевтобод вдигна ръце и същото сториха и тановете. Нека римляните си стоят в крепостта, щом така искат! Това не беше кой знае от какво значение. Германското море около хълма се успокои, а после на равномерни тласъци започна да се изнася на юг. Цели седем дни бяха нужни, за да се изгуби и последната кола и римляните да си отдъхнат, че любопитните погледи на скучаещите жени и деца са насочени вече към Масилия.

Щом обаче и последната волска каруца изчезна зад хоризонта, Марий изведе шестте си легиона, всеки от тях допълнително подсилен с войници и бързо се втурна да преследва варварите. Без да вдигат шум, без да създават суматохи, изпълнени с радост, че най-сетне се задава битката с германите, римските бойци се закачиха като опашка за германската армия, без да се оставят нито веднъж да бъдат забелязана от неприятеля. Варварите минаха покрай Арелат, стигнаха до Аква Секстия, откъдето Тевтобод явно възнамеряваше да поведе войниците си към морето. Марий обаче прехвърли река Арс и зае превъзходни позиции на южния й бряг, на върха на един стръмен баир, заобиколен от двете си страни от други хълмове. Там войниците му набързо построиха лагер и като се почувстваха здраво окопани, зачакаха кой ще се покаже през реката.

Начело на тевтонската колона продължаваха да вървят амброните, тридесет хиляди на брой, които скоро се натъкнаха на брода през реката, а зад брода що да видят — римски лагер, зад чиито палисади стърчат копия и шлемове. И все пак това беше най-обикновен лагер, лесна плячка за зверове като тях. Без да му мислят, без дори да изчакат подкрепления, амброните се втурнаха да преминат реката и да се катерят нагоре по хълма.