Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Наистина ли мислиш, че може да излезе нещо? Мислиш, че ще ми е по силите да си създам ново семейство? Та дори да ми се родят деца, няма да доживея да ги отгледам!

— А защо мислиш, че ще умреш млад? На мен ми приличаш на един от онези стари, египетски предмети — толкова са запазени, че могат да издържат още хиляда години. Когато ти умреш, Марк Емилий, Рим ще се разтърси до самите си основи.

Двамата излязоха на Форума и се насочиха към Весталските стълби. Бяха потънали в оживен разговор и махаха със свободните си десни ръце, за да подкрепят думите си.

— Я ги погледни тия двамата — подшушна Сатурнин на Главция. — Обзалагам се, че и сега обсъждат как да се разправят с демагозите.

— Скавър си е едно старо и коравосърдечно лайно — заключи Главция. — Как можа да стане пред хората и да наговори всички тези неща за сина си!

Сатурнин стисна нервно устни.

— За него фамилията е нещо по-важно от отделните хората, които са членове на тази фамилия. И все пак той отново показа брилянтна тактика. Даде пред всички да се разбере, че неговата фамилия винаги се е славила със смелостта си! Неговият син едва не погуби цял римски легион, но никой в нищо не може упрекне самия Марк Емилий, още по-малко предците му.

Към средата на септември тевтоните бяха отминали Араузио и наближаваха река Друенция, точно при вливането й в Родан. В римската крепост край Гланум всеки ден духът се покачваше все повече и повече.

— Това е на добро — споделяше Гай Марий пред Квинт Серторий, докато двамата обикаляха легионите за проверка.

— От години чакат за това — рече Серторий.

— И капчица страх не знаят.

— Сигурни са, че ти ще ги изведеш към победата, Гай Марий.

Именно Квинт Серторий беше донесъл новината за фиаското при Тридентум. За известно време беше изоставил кимврийското си племе, беше се срещнал тайно със Сула и носеше писмо до Марий, в което легатът описваше в детайли случилите се събития. Писмото завършваше с това, че Катул Цезар и армията му се били разположили на зимен лагер при Плаценция. Скоро след това дойде писмо и от Публий Рутилий Руф, в което се съдържаше римският поглед върху нещата.

„Предполагам, че твое е било решението Луций Корнелий да се прикрепи към щаба на Квинт Лутаций, за да държи под око нашия твърде самоуверен приятел. Имаш личната ми похвала за този ход. Наоколо се носят всевъзможни слухове, доста странни между другото, но каква ще да е била истината, никой няма да се наеме да предполага, дори боните. Не се и съмнявам, че ти знаеш по-добре от всички нас тук, в Рим, защото навярно с Луций Корнелий поддържате връзка. По-нататък, когато се справим с германите, ще се възползвам от приятелството ни, за да поискам лично от теб повече обяснения. Досега съм чул какво ли не: бунт, страх пред врага, грешки в командването — изобщо все престъпления едно от друго по-големи. Най-странното е, че в рапорта на самия Квинт Лутаций до Сената личат сбитост и искреност. Или се лъжа? Не е ли твърде просто обяснението, че чак при срещата си с кимврите разбрал колко трудни за защита са били римските позиции при Тридентум, затова бил обърнал легионите си назад, за да не ги загуби на място, и съборил моста над Атезис, за да забави германското напредване? Но всяка крушка си има опашка! Представям си как сега, докато четеш писмото, ми се подхилкваш, задето не знам нищо повече.

Тук животът почти е замрял без двамата ни консули. Разбира се, ужасно съжалявам за Марк Емилий, предполагам, че и ти също. Как ли се чувства човек, когато открие, че е отгледал син, недостоен да носи името му? Но скандалът с младия Скавър скоро се потули, и то по две причини. Първата е, че всеки римлянин, независимо дали обича Скавър или не, дали споделя политическите му възгледи или не, го уважава твърде много, за да злослови по негов адрес. Втората причина, гледай да не паднеш, като я чуеш. Хитрата кулибония (хубав каламбур, нали?) накара отново всички да говорят за него, но по съвсем различен повод — ожени се не за друга, а за годеницата на сина си, Цецилия Метела Далматика, храненица на Прасчо Метел Нумидик. Седемнадесетгодишна, представяш ли си! Ако не беше толкова смешно, направо бих се разплакал заради нея. Никога не съм я виждал, но разправят, че била много хубаво, мило и любезно момиченце — да се чуди човек как се е пръкнало такова сред тия коне, Цецилиите! И все пак така ще да е! Само да видиш Скавър, ще се спукаш от смях! Не може да си намери място от щастие. Започвам сериозно да се чудя не ми ли е време и на мен да пообиколя римските училища в търсене на някоя невръстна девойка, желаеща да се омъжи за Публий Рутилий Руф!