Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Докато след заседанието на Сената чакаше на стълбите да излезе Метел Нумидик, той започна да се чуди дали боговете, които му бяха дали толкова смелост на него самия, не бяха опразнили до шушка фамилния долап — и това всичко не за друго, а защото за да седнеш да чакаш туткащия се Метел Нумидик, докато всички сенатори гледат бързо-бързо да те подминат, заболи поглед в земята или пък, напротив, гледайки те с неприкрито съжаление, се изискваше наистина завиден кураж.

— О, скъпи ми Марк! — разтапяше се от съчувствие Метел Нумидик, след като двамата бяха останали сами и нямаше кой да ги подслушва. — Скъпи ми Марк, какво мога да кажа аз?

— Ами ако е за сина ми, нищо — спря го Скавър и усети как леденият блок, заседнал на сърцето му, започва леко да се пропуква. Колко хубаво беше все пак да имаш приятели!

— Но ако говорим за германите, трябва отсега да мислим как да предотвратим масовата паника.

— О, няма защо да се тревожиш за Рим — успокои го Метел. — Както винаги и сега Рим ще оцелее. Ден-два може и да се паникьосаме, но на третия ще си гледаме делата, тъй както сме ги гледали и преди! Да си чувал някой да напусне дома си само защото районът е земетръсен или пък наблизо има действащ вулкан?

— Прав си, никой не би тръгнал да бяга заради това. Поне не докато някоя лавица от стената падне върху главата на любимата ти баба или сестричката ти се удави в нажежена лава — опита се да бъде духовит Скавър, доволен, че с човек като Метел поне може да разговаря нормално, дори да се шегува.

— Ще оцелеем, Марк, не се страхувай — повтори Метел и за да покаже, че той самият е не по-малко смел от приятеля си, добави като истински мъж: — Гай Марий все още чака неговите германите да се появят на хоризонта. Виж, ако и той изгуби битката, тогава наистина не ни остава друго, освен да бягаме. Защото ако и Гай Марий не спре тия зверове, никой друг не би могъл.

Скавър примигна от учудване, но реши, че подобен героичен жест от страна на Метел Нумидик не се нуждае от коментари; в следващия миг си каза, че колкото по-бързо забрави току-що изречената от приятеля си реплика, толкова по-добре. Метел Нумидик не можеше да е казал, че Гай Марий е най-добрият римски пълководец и че спасението на Рим е единствено в негови ръце.

— Квинт, има само едно нещо, свързано със сина ми, което трябва да ти кажа, за да приключим завинаги — рече Скавър.

— Кое е то?

— Ами племенницата ти Метел Далматика, нали си й настойник. Тази тъжна история е била и за двама ви крайно неприятна, защото ви е засягала лично. Все пак кажи на момичето, че е извадило късмет. Никоя Цецилия Метела не би била щастлива да се омъжи за страхливец.

В следващия миг осъзна, че върви сам, защото Метел Нумидик се е заковал на място като ударен от гръм.

— Квинт? Квинт? Нещо да не ти е лошо? — забърза обратно към приятеля си Скавър.

— Да ми е лошо ли? — върна се на земята Метел. — Богове, не, не само че нищо ми няма, ами току-що бях осенен от велика идея! О, да, мили ми Марк, велика идея!

— Каква?

— Защо ти не се ожениш за племенницата ми Далматика?

Скавър го зяпна.

— Аз?

— Точно така, ти! Помисли, отдавна си вдовец, а дори нямаш наследник, на когото да предадеш и името, и богатствата си. Това, Марк, би било истинска трагедия — опитваше се да го склони Метел Нумидик. — А момичето е хубавица! Хайде, Марк, време ти е да забравиш напълно миналото и да започнеш отначало! При това племенницата ми е много богата.

— Какво искаш, да стана като онзи проклет стар козел Катон Цензор? — рече Скавър, но по нотките на съмнение в гласа му Метел разбра, че ако настоява с предложението си и особено ако го накара да изглежда по-привлекателно, нищо чудно да успее. — Но Квинт, аз съм вече на петдесет и пет!

— И така да е, като те гледам, остават ти поне още толкова.

— Я ме погледни! Погледни ме по-добре! Виж, плешив ли съм? Плешив, не, ами същинско яйце, косъм нямам на главата си. Сбръчкан ли съм? И слоновете на Ханибал не могат да се сравняват с мен. Започвам да се схващам, мъчи ме ревматизъм, мъчат ме хемороиди… Как я мислиш тая? Не, Квинт, не!

— Далматика е още млада и неопитна — за нея да се омъжи и за дядо си би било съвсем в реда на нещата — убеждаваше го Метел. — О, Марк, не можеш да си представиш каква радост ще бъде за мен! Хайде, какво ще кажеш?

Скавър се зачеса по плешивото теме. Хем не можеше още да се съвземе от изненадата, хем започваше да се пита няма ли да заговори отново младостта у него.